ДАЛИ  НАПРАЗНО СИ ЖИВЯЛ?

      Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.

Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).

Буйната ù червена коса, се бе разпиляла по раменете ù. С бързи движения я прибра на кок, загърна се с хавлия и влезе в банята. Все още се чудеше какво да облече. На вратата се почука и се чу мъжки глас:

- Сиси, побързай моля те. Трябва ли винаги да си толкова придирчива в облеклото си? Знаеш, че ще бъдем само приятели. Добре де! Изглеждаш страхотно във всичко. Сложи джинси и онази черна блуза с кръглото деколте. Така ще се чувстваш добре и удобно. Ще пийнем, ще танцуваме, ще се забавляваме... За Бога! Още ли не си готова? - тя отвори вратата на банята и се направи, че не го е чула. Извади от гардероба същите дрехи, които той ù каза, но му даде да разбере, че решението е нейно.

- Мисля да облека това. Ще се чувствам по-удобно. Все пак ще танцуваме, нали?

- Боже! Та нали аз... -той махна с ръка и замълча.

      Вечерта бе приятна. Лек ветрец раздвижи топлия въздух. Паркираха автомобила си близо до входа на заведението. Партито беше организирано от Виктор - „стар приятел" за рождения ден на приятелката си. На входа ги посрещна домакинът на купона.

- Хей!... Мислих вече да изпращам някой да ви издирва. Защо се забавихте толкова?

- Как защо? Всеки път едно и също (какво да облека) - засмя се Антон и направи гримаса към приятеля си Виктор.

- Е, приятелю! С такава жена и аз бих се съобразил - потупа го по рамото.

- Здравей, красавице! - Виктор целуна Сиси по бузата.

- Както винаги си ослепителна!

- Благодаря ти! Старая се - усмихна се и отвърна на закачката му.

- Къде е рожденничката?

- Чакай да погледна. Мисля, че е ето там - показа с ръка и намигна.

- Хайде, Тони да я поздравим. Стига си се озъртал, ставаш нагъл... - тя го побутна с лакът по ребрата.

След официалните поздравления, вдигане на тост и дрън-дрън вечерта премина към забавления.

Сиси бе подпряла глава на ръцете си и хвърляше поглед към другите маси. На някои се шегуваха. Дори тя долавяше част от историите и се усмихваше. А на други се обсъждаха далеч по-сериозни неща. (Колко досадно!) - помисли си тя. Извърна глава и се загледа в танцуващите.

Отпи голяма глътка от питието си и затропа в такт с музиката. Беше и досадно, но не можеше да си тръгне толкова рано. Антон не би го позволил. За него е важно какво ще кажат хората.

Винаги се е старал отношенията им да изглеждат перфектни пред другите. Никой не подозираше, че имат проблеми. И така трябва да остане. В противен случай той би я наранил.

Антон беше странна "птица." С него човек никога не знаеше какво го очаква. Но тя го познаваше така добре, че и беше ясно какво следва. Всяка негова стъпка за нея беше предвидима и това я пазеше до сега. Бракът им беше чиста формалност. Един голям параван. Дори и да се случи да спят в едно легло, то и тогава си беше вид сделка. Сиси не го обичаше. Омъжи се за него, защото това беше решението на родителите ù. По-скоро на майка ù. Колкото и да се противеше, тя все пак склони. Имаше добро сърце. Трябваше да прикрие прегрешението на майка си.

Антон беше влиятелен. Имаше необходимите връзки и средства, за да си пробива път във всичко. Сиси го ненавиждаше. Мразеше всичко в него, най-вече голямото му самочувствие е още по-голямото му самолюбие.

  Мислите и я отведоха назад във времето и тя се мразеше за решението си тогава. Но твърдо бе решена да го напусне. Въздъхна и доля чашата си и изпи всичко на един дъх. В този момент някой я хвана за ръка.

- Недей така, захарче. Това няма да ти помогне - тя вдигна глава и видя лицето на Виктор.

- За сега върши работа - отговори му и го придърпа да седне.

- Не, не! Решил съм да те разходя до дансинга. Какво ще кажеш? Ще танцуваме ли?

- Защо не! Как бих могла да ти откажа.

Единствено той бе честен и открит с нея. Никога не я бе подвел с нищо. С него тя можеше да разговаря за всичко и знаеше, че може да му има доверие. Не беше като другите, които се чудеха как да влязат в панталоните ù. Такива бяха приятелите на Антон. Лицемери! Всички до един му свидетелстваха едно голямо, лъжливо приятелство. Но Сиси знаеше как да се справи с тях.  Танцуваха с Виктор и се забавляваха. Той се приближи  и каза:

- Погледни ги. Всички те гледат с такъв апетит и дори не го крият. Нищо, че жените им са тук. Ти винаги се държиш на ниво. Браво! Възхищавам ти се. Заслужаваш уважение за това.

- Само аз знам през какво съм преминала - тя замълча. Не биваше да го казва.

- Ще поговорим друг път. Обещавам!

Силвия се почувства неловко. Извини се на Виктор и отиде да се освежи. Количеството алкохол си каза думата и тя усети, че лицето ù гори. Наплиска се с вода, огледа се и тръгна да излиза.

Пред вратата стоеше, подпрял се на касите от безалкохолно, доста по-младо момче от нея.

И преди го беше виждала. Опита се да си спомни, но в този момент той препречи пътя ù с ръка.

- Не бързай толкова - приближи лице до нейното. Тя изтръпна и поиска да се отдръпне от него, без да му отвръща, но не...

- Ей, не се дърпай! Да се позабавляваме малко? Какво ще кажеш?

- Ще ти кажа, че не ти отива да се правиш на каубой. Отдръпни се, иначе...

- Иначе, какво? - той я сграбчи с такава сила, притисна я до стената с тялото си и започна да я целува, където и както може. Тя се опитваше да се отскубне от ръцете му, но явно борбата му достави удоволствие. Усещаше възбудата му и това я отвращаваше. Успя да си освободи едната си ръка, като търсеше нещо, до което да се докопа. Умът ù щракаше бързо. Касите... в тях бяха бутилките... и тя успя да хване една. Не ù трябваше много време, да нанесе удар по главата му. Той извика и отслаби хватката си. По лицето му се стичаше кръв. Олюля се и се

свлече на земята. При видът на това, Сиси се уплаши и побягна. Никой не видя случилото се, но тя знаеше, че е загазила. Излезе навън и се сви до стената. Не можеше да диша. Обзе я паника. Помисли си, че го е убила. В този момент чу писъци и музиката спря. Настъпи суматоха и тя разбра, че са го открили. Сви се и заплака. Искаше да се върне, да разбере дали е жив, но не можеше да помръдне. Сякаш нямаше крака. В този момент Антон я търсеше. Като не я намери в тълпата, излезе и я видя свита...

- Търсих те. Какво правиш? Някой е... - той замълча. Тя вдигна глава към него и попита:

- Как е момчето? - това бе достатъчно за да се усети.

- Какво си направила? Боже! Ти ли го подреди така? Не мога да повярвам. Чуха се сирените на линейката и полицията. Той я изправи и я издърпа в страни от входа. Към тях се приближи Виктор.

- А, ето къде сте били!? Някой добре е подредил този кучи син. Отдавна си го търсеше – при тези думи Сиси избухна в още по-голям плач.

- Какво става Тони? Защо Сиси е?....

- Какво ли? Ще ти кажа, какво. Освен неприятности, друго нищо не мога да очаквам от нея. Тя го е халосала, но ще си понесе последствията.

- Чакай малко, приятелю! Сигурно има добра причина да го направи. Ти попита ли я?

- Какво да я питам? Вече е сторено!

В този момент изнесоха на носилка момчето и Сиси видя, че е живо.

- Добре, че не го е убила. На тези бутилки дъното е доста дебело и е смъртоносно да те халосат с него. Дебела глава има хлапакът - каза Тони.

- Вие тръгвайте, аз ще се оправя с полицията. Ще измисля нещо. Ако стигнат до вас да ви разпитват, тя няма да издържи. Така че... вървете.

Виктор ги побутна към колата, изчака да запали двигателя и тръгна.

Полицаите разпитваха всички, но никой нищо не е видял. По пътя за в къщи никой от двамата не продума и думичка. Тя влезе в стаята си и заключи вратата.

    На следващата сутрин Силвия чу гласове в гостната. Наметна халата и отиде да разбере.

Антон и Виктор говореха, по-скоро се караха.

- Какво става тук? -попита тя.

- Ами, скъпа съпруго... - иронично говореше.

- Опитваме се на оправим кашата, дето си надробила.

- Няма нищо за оправяне. Ще кажа какво съм направила и както ти каза: "Ще понеса последствията".

 - Успокой се, Сиси  - каза Виктор.

- Искам да знам какво се случи?

Тя си наля чаша кафе, седна на дивана и разказа всичко.

- В такъв случай те оправдавам напълно, но в полицията ще има много въпроси и... не знам! Има една възможност, но първо да поговоря с момчето. Мисля, че ще оправя нещата. Дори съм сигурен, като се има в предвид какъв е... ще стане.

- А ние какво да правим? - зачуди се Тони.

- Вие ли? Нищо. Ще чакате да ви се обадя за решението му. Между впрочем, Тони, ще трябва да изтеглиш малко пари.

- И защо да го правя?

- За да я спасиш. За това - целуна Сиси по бузата и си тръгна.

Чакането беше убийствено. Силвия ходеше из къщата и не си намираше място. Сякаш времето бе спряло. Телефонът звънна и Тони вдигна слушалката.

- Добре! Идвам след 30 минути - затвори и погледна Сиси.

- Мисля, че ще се отървеш, като се има в предвид сумата.

- Благодаря ти за усилията! Ще се опитам да ти върна парите.

- Не го правя само за теб, по-скоро за себе си. Ако се разчуе, свършено е с репутацията ми. Тя не можеше да повярва (Негодник!) - помисли си и хвърли вазата по затворената вече врата. Хвърли се на дивана и заплака с глас. (Защо никой, не я разбира?) Тя нямаше избор, трябваше да се защити. Искаше да не се налага да търси помощта на Тони, но Виктор бе прав.

Докато трае разследването, тя ще рухне. А кой знае? Може всичко да се обърне срещу нея и тя да отиде в затвора. Тя не искаше това. Просто искаше да обясни... да каже. Да я изслушат...

    Късно вечерта Антон се прибра. Наля си чаша скоч, запали си цигара и доволно и каза:

- Е, моя сладка, бодлива роза! Както се казва, отърва кожата. Знаеш ли колко ми струва това твое... не знам как да го кажа!? - лицето му се изкриви във фалшива усмивка.

- Колко? Кажи, за да знам колко съм ти задължена?

- Много, но ти ще си платиш! И то още сега ще започнеш с дължимото към мен. Ще отнеме време, докато ми се изплатиш, но аз не бързам. Напротив! С най-голямо удоволствие ще приемам всяка нощ дълга ти към мен.

Той остави чашата и тръгна към нея. Сиси не можеше да го познае.

- Какво правиш, Тони? Не се приближавай, защото не отговарям.

- Това заплаха ли е? Или и мен ще удариш с бутилка, така ли?

- Ще ти се издължа, но не така. Не по този долен начин. Никога не съм го правила и сега няма да го... - той не изчака да се изкаже. Нахвърли се върху нея и успя да я насили. Колкото и да се мъчеше да избяга, не можа да му надвие. Това не беше онова хлапе в бара. Тони бе як, здрав мъж, доста над килограмите ù.

Всичко свърши така бързо, както и започна. Той стана от нея и отиде в банята. Сиси загърна халата си и се прибра в стаята си. Заключи вратата след себе си и се свлече на пода. Искаше да умре! Мислеше, задаваше си хиляди въпроси и все стигаше до задънена улица. Нямаше изход!

Беше сама. Нямаше на кого да каже. Или поне да се опре, да усети, че има някой на който му пука за нея. Спомни си думите на Виктор. (Ще говорим, но не тук. Обещавам!)  Може би, той...

Не! Тя не искаше да го въвлича във скапания си живот. Защо да го прави? Не желаеше никому зло. Усещаше, че е слаба, безсилна. Никой не я обичаше. Дори родителите ù не се интересуваха от нея. Та нали те и избраха този живот. На кого ли е притрябвала? И да умре, никой не би проронил сълза за нея.

Тези черни мисли се загнездеха в съзнанието ù. Колкото и да искаше да ги прогони, те не си отиваха.

Събра смелост. Извади от шкафчето ножа за писма и преряза вените си. Усети пареща болка.

Тя гледаше как кръвта и изтича, докато изгуби съзнание и сърцето ù спря.  Дори не остави бележка. И защо да го прави? Нима някой би искал да знае?

В деня, в който погребаха Силвия, сякаш Господ бе недоволен. Изля се силен дъжд, отекваха гръмотевици. Черни облаци, бях надвиснали над всички, които плачеха за нея. Това беше знак, наказание, за всички онези, дето не я разбраха приживе!

   Едва когато някой си отиде от този свят, тогава разбираме колко зле сме постъпвали с него. Даваме си сметка за пропуснатите мигове, неизречените думи, неизвършените дела....

Така е било и така ще бъде! Едва тогава правим тази равносметка, но вече е късно. Съжалението не би върнало никой от онзи свят.

   Обичайте, споделяйте, прощавайте...

   Не се страхувайте, защото животът е един миг, а смъртта е вечност!