21.06.2006 г., 21:28

Дамата в червено

1.2K 0 6
1 мин за четене
Седях на бара... Чаках новият ми приятел да дойде, за да ми разкаже как е минал
поредния му скучен ден. Изведнъж срещу мен се появи дим... Но дим, толкова
гъст,че не можех да виждам нищо. Сякаш за миг изчезна целия свят. И когато стана
отново светло срещу мен седеше една жена... Една жена, толкова красива. Облечена
с червена, sexy рокля, която показваше много повече от това, което скриваше. И
тя беше там, толкова сама. С червен лак на ноктите, червено червило - същата
като по филмите. Толкова грациозна, толкова красива. Русите и коси се спускаха
по белите рамене... Тя отпи глътка от своя джин... Сякаш нищо не усети. Беше
толкова красива, но какво от това... Защо и беше тази красота. Стоеше, а в
черните и очи се четеше толкова студенина, толкова самота... Сякаш беше кукла.
Кукла, ала без чувства. А аз стоях срещу нея... В началото мислех как може да се
роди толкова перфектно същество, но в миг изведнъж осъзнах... Никoй освен мен не
я гледаше. Тя нямаше това, което имаше момичето отсреща, аз... тя нямаше
чувства, тя не се усмихваше. Стоеше там, пушеше, пиеше... сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...