Ерик беше едва на двадесет и три, но вече беше главнокомандващ на група от тридесет човека от елитната гвардия на кралство Дамсария. Докато се домъкне до тозипост тои вече беше видял как всички негови приятели се избиват един по един само за да вземат този пост. Единствената причина за това беше, че този които заслужи поста печелеше по един час сън повече на ден. И въпреки че беше глупаво те го правеха. Това обаче не се харесваше на Ерик които прие поста само за да не се избиват повече останалите. Да това беше неговото проклятие - Искаше да спаси всички. Но по-този начин той обрече себе си. Една седмица преди да му се наложи да покаже уменията си на боиното поле за пореден път, на оцелелите негови другари,които бяха всъщност неговата малка армиика, им се стори прекалено и решиха че това няма да мине без тяхното участие. На сутринта на петия ден преди битката. Другарите на Ерик решиха да деистват. Докато той спеше четирима от тях го дигнаха със все леглото му и го отнесоха на далече от ...