Ерик беше едва на двадесет и три, но вече беше главнокомандващ на група от тридесет човека от елитната гвардия на кралство Дамсария. Докато се домъкне до тозипост тои вече беше видял как всички негови приятели се избиват един по един само за да вземат този пост. Единствената причина за това беше, че този които заслужи поста печелеше по един час сън повече на ден. И въпреки че беше глупаво те го правеха. Това обаче не се харесваше на Ерик които прие поста само за да не се избиват повече останалите. Да това беше неговото проклятие - Искаше да спаси всички. Но по-този начин той обрече себе си. Една седмица преди да му се наложи да покаже уменията си на боиното поле за пореден път, на оцелелите негови другари,които бяха всъщност неговата малка армиика, им се стори прекалено и решиха че това няма да мине без тяхното участие. На сутринта на петия ден преди битката. Другарите на Ерик решиха да деистват. Докато той спеше четирима от тях го дигнаха със все леглото му и го отнесоха на далече от казармата, до близката брова горичка и там го... продадоха като роб на противниковата армия. Малко по-късно Ерик беше събуден от силен ритник в корема. Тои веднага стана и се огледа. На лицето му беше изписана сериозна изненада. Той видя наредените около него воиници, който изобщо не приличаха на Дамсарци. За разлика от ниските и руси обитатели на Дамсария а бяха грамадни и чернокоси със огромни червени пентаграмина гърдите. Да това определено бяха Мартисари - едни от най - кръвожадните племена населяващи този свят. Пред него се стоеше обаче един доста по-различен от останалите там. Предн него седеше човекоподобно същество, с дълга черна коса, сресана така че да минава пез половината му лице, закрито от златна маска със огромна буква "ф" на нея. Беше облечен в тъмнозелени доспехи. Въоражен със два меча, четири ножа от които джа бяха закачени на ножници на краката му а другите два стърчаха от колана му, на гърба си носе6е огромна сртанно закривена коса и огромен лък направен от кости. Най-странното беше, че това същество имаше крила. Докато Ерик се взираше в съшеството което летеше на половин метър над земята, странникът каза: - Искам кръв! - След което извади единия си меч и го заби в сърцето на Ерик. ПОследва кратка пауза докато трупа падне на змеята след което целия лагер на армията на на Мартисарите се разтвори във въздуха.