- Повече няма да пътувам с теб! – Калина сви юмрук на хълбока си - Няма влак чак до утре!
- И? Ще останем в апартамента на брат ми...
- На брат ти! – прехапа устни.
- Споко, той не е там. – Бети взе чантите и тръгна към такситата.
- Сигурна ли си?
- Убедена съм – но Калина не помръдна – Негов колега има хижа и всеки уикенд в планината, обещавам. Идваш ли? – Калина кимна на гърба й – Мислех, че вече сте окей.
- Какво?
Бети се усмихна, докато подаваше саковете на таксиметровия шофьор.
- Нищо, давай да тръгваме, че огладнях.
* * *
Три квартала, пет етажа и четири опита да отключи по-късно, Бети вече се изнервяше.
- Сигурна ли си, че това е ключа? ...