14.03.2006 г., 19:28 ч.

Дарбата 

  Проза
1326 0 4
2 мин за четене

В живота ти,когато върви всичко назад,и си отчаян до болка,някъде дълбоко в сърцето си знаеш-очакват ме и хубави дни.

На 15 август бях на 15,тогава за първи път се влюбих силно и истински,сърцето ми биеше,като полудяло,дъхът ми спираше щом зърнех любимите очи.Да но за жалост,си остана само блян,бях страхлива,плаха и не направих нищо за тази любов.

На 26 май може би следващата година,била съм около петнайсет-шестнайсет годишна,срещнах старец.Той просто си вървеше по улицата,когато го настигнах ме хвана със костеливата си ръка за рамото и ми каза”познавам те,ти имаш дарба,един ден ще ме сънуваш,и ще научиш истина за живота”,уплашена се отдръпнах и побягнах надолу по улицата.

На 17 юни същата година,в един дъждовен ден,седях вкъщи и четях книга,когато в главата си започнах да чувам детски плач.Уплашена от самата себе си,започнах да се оглеждам насам-натам,но плачът продължаваше.Тогава станах и излязох от вкъщи,с огромно учудване разбрах че плачът в една посока се увеличава,в друга намалява.Последвах тази в която намаляваше.А вие как бихте постъпили?! В този ден аз намерих едно изгубено дете,било с баба си и дядо си и изведнъж тях ги няма.Открихме ги с малко труд,и за мене всичко приключи.Бях щастлива,че съм помогнала,чувствах се горда че съм направила нещо добро.Но в момента дори не се бях замислила,какво притежавам.

На 15 септември доста след това се влюбих отново,този път бях прекалено смела и настойчива,получи се нещо,но за кратко,защото когато го докосвах или исках да целуна,цялата изтръпвах и сякаш иглички минаваха през мен.Отказах се и от тази любов,заради себе си и заради него.

На 21 февруари сънувах предсказания сън,яви ми се старецът,които бях срещала вече веднъж.Разбрах за дарбата си,аз можех да помагам на хората,понякога дори без да осъзнавам.Научих истини,който всъщност вече знаех от живота.Рано или късно всичко в живота се връща.Аз бях обречена да съм сама,но да имам дарба,която да спасява хора,дарба от която завися не аз,а други.В живота понякога си мислиш “Защо на мен?С какво съм го заслужила?”,защото понякога не ти решаваш,а постъпките ти определят това,което ще ти се случи,или просто съдбата.А тя е талантлива,и винаги ще успее да те изненада,без да го очакваш. В главата си чувам гласове,викове,плач,смях….трябва да тръгвам някой има нужда от дарбата ми…..,а понякога нищо.

© Нана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??