Моят приятел ми каза веднъж - искам тя да разбере колко я обичам! Убий ме и й занеси сърцето ми. Отказах му, при което той само повдигна рамене, отиде до бюрото си, отвори едн чекмедже, извади пистолет и каза - не ме убивай, но й занеси сърцето ми! После ще ми кажеш как е минало. Последно желание. усмихна се дяволито и натисна спусъка.
Това е малко преди края на историята. Историята започва с мъж и жена. После се прибавят още един мъж и Оскар Уайлд. И накрая всичко отива за най-добрия приятел на покойника.
Той (моят приятел) я срещнал в летен ден на плажа. Тя отвърнала на погледа му с усмивка, а той се влюбил.
Той я срещнал отново в грда, по време на един бизнес обяд. Тя го познала и го поздравила. Същата вечер той й изпратил любовен смс, а тя го блокирала (т.е. - забранила този номер да свързва вече с нея). И той заплакал и взел един том с приказки от Оскар Уайлд.
А тя си имала приятел, а той въображение.
И той се самоуби и ми завеща сърцето си , от което, според думите на моя приятел, трябва да капе любов. Капе само кръв. И аз, като добър приятел, го взимам, издирвам я и й го нося. Бях най-добрият му приятел все пак.
Ръцете ми треперят, а тя крещи. Някой ме удря и се събуждам в ареста. И ме боли главата, а сърцето му надали е в нея. И главата ме боли много.
И ме осъждат.
На смърт ме осъждат, гледат ме като изверг.
А тя не е на делото.
И не разбрах нищо за сърцето.
И имам угризения, не защото разрязах гръдния кош на най-добрия си приятел, а защото не знам защо го направих. Е, отивам да му кажа.