Делникът и бялата чапла /не е за конкурса/
Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото му, но настъпателно въртеливо движение, бяха досадници и го дразнеха. Любимец му беше само господин П. Сигурно защото той бе самоуверен и наперен като гащат петел пред заколение. Кълвеше всички наред и по този изпитан начин умело проправяше път на задъхания делник. Докато един ден не съзря и то много по-високо от гребенестата си глава – в небето, над димния град, най-красивите бели птици, които можеше да си представи. Мъдро и спокойно, те летяха в ято, изписващо в устрема си латинската буква „V“. Господин П. се разсея, проследявайки полета им чак до езерото „Сребърна“. Там успя да разгледа птиците отблизо и разбра, че това е било ято от бели чапли – грациозни и толкова различни от него!... И се влюби в една от птиците! Тя имаше най-стройните черни крака, които по изящен начин контрастираха с бялото ѝ оперение, а размахът на крилата ѝ бе вдъхновяващ и подканящ за полет. Господин П. усети странен подтик, който за първи път го отклони от делничния му галоп. Намери подходящо парче дърво, както и резбарско ножче и трепетно, забравил за всичко друго на този свят, го задялка. Скоро изпод пръстите му се появи най-фината статуетка на чудна чапла. В тази необикновена вечер господин П. за първи път не поиска да клъвне някого от заобикалящите го досадници. Напротив, подари на случайно минаваща покрай него жена фигурката, която бе изработил със собствените си ръце. Тя му се усмихна и господин П. забеляза, че дамата е очарователна… Дали защото статуетката, вдъхновена от красотата на бялата чапла, носеше щастие?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
Ето го смисълът от белите чапли - да са бели чапли! Толкова по-хубав става делникът като просто се наслаждаваме на нещата...