Цяла нощ гледам си Луната,

 ама тая мръсница, мама му стара,

не стои на едно място,

а си играе със нервите ми на 

"Не се сърди човече"!

И ме бие по голото теме,

а после ми казва:

"Извинявай, прости ми,

аз не исках!"

Ама как да ù вярваш?

Като днеска я има,

а утре я няма?

Омайва те с големите си обли очи,

флиртува с тебе по цяла нощ!

Сън не ти дава!

А утре намираш бележка:

"Не се сърди!"

Не ми останаха здрави обувки,

дрехи, за шапки да не говоря.

Че заради нея от студ умрях,

от жега се изпекох.

Забравих дома си,

рода си,

зарад Тая курва, дето цял свят звезди ù сваля!

Ах, как я ревнувах от тия мъжкари,

пияници или пиявици бяха.

Вълците!

Ама ако кажа нещо...

Ей, глутница са - жив ще ме разкъсат.

Какво да правя, обичам я!

Да късат, ако щат,

та аз кръвта си дадох за нея,

само и само да видя пак червените ù бузи

пак как се усмихват към мене.

Луд ли съм за това, че ми стига

дори с половин око да ме погледне,

та дори и със затворени очи да е!

Луд съм, ама само аз си го знам!

 Че тя не спи, а пак флиртува

със някой от дивите мъжкари.

Вярвай ми, братко!

Зима ли е, не я търпя -

не свършил още работа, тя ме разсейва,

а Лятото!

Тоя неин, братле, ми я дава,

юрка ме здравата,

до кокал ме изгаря,

та заради него почернях,

та и лицето си покрих като някоя туркиня,

подгонена от мъжа си в съботен пазар.

За какво?

Заради забранените очи,

дето са погледнали мечтите?

Ей сега разбирам защо хората са казали :

"Винаги се цели в луната, дори и да не уцелиш,

все ще стигнеш някоя Звезда!"

Как да не намразиш такава неверница?

Дето цяла нощ дома си не знае,

а денем спи, където ù скимне,

щото Светът в краката ù лежи,

а мене кучета ме яли!

Черен облак дано да те покрие,

като косите около очите ти,

да не те поглеждам, та да мога да те забравя!

Ама на, ударих кьоравото, уцелих Луната!