- Щастлива съм с моя...
- Пусни я тази усмивка бе, момиче, какво си я стиснала зад зъбите като признание за аборт! Паста за зъби рекламираш, не полилеи!! Готови - три, две, едно - КАМЕРА!
-Щастлива съм с моя приятел! Той също е щастлив с мен. Наскоро ми предложи брак и аз с радост приех, но при едно условие - да смени обикновената си паста за зъби с "Дентоклийн". Сега ми е благодарен, защото усмивката му стана по-красива, а зъбите му - по-здрави. "Дентоклийн" - неизбежният избор! 
Качественипродуктиотджонсъниджонсънизработенисвниманиекъмвашетоздра..." - тя се закашля, а вените на шията й приличаха на корабни въжета.
- Браво, пак осра всичко!! Откъде те изкопаха такава...!? Иванова, от утре искам друга кастинг агенция!
- Извинете, господин режисьор, не си бях поела достатъчно въздух...Може ли още един дубъл?! 
- Е колко дубъла бе, моето момиче?! От сутринта сме тук и те чакаме да кажеш едно просто изречение! Последен шанс, ако не го използваш, отиваш да си поемаш въздух на улицата! Хайде - три, две, едно - КАМЕРА!
Качественипродуктиотджонсъниджонсънизработенисвниманиекъмвашетоздравепреди-употребасипрочететелистовкатааследупотребаизплюйте - тя се закашля, но това щяха да го отрежат на монтажа. Според нея този път се справи добре.
- Според мен този път се справи добре, а кашлянето ще го отрежем на монтажа - каза режисьорът и изпи кенче спрайт на екс. – Не, вярвах, че ще доживея! Свободна си! 
Момичето се облече бързо и излезе от студиото. Вън снежинките чертаеха студени спирали върху нощното платно. Бездомна котка я гледаше настойчиво, може би се надяваше на подслон. Телефонът иззвъня някъде из дълбините на дамската чантичка. 
- Казах ти повече да не ми звъниш!!! Да ти го напиша ли?!
- Искам да те ви...
- А аз не искам да ме виждаш! И въобще, забравù ми телефона, без друго вече няма да ти вдигам. 
- Мартина, изнервена си...Моля те, дай ми втори шанс, нека се опитам да оправя нещата!
Жестоко безразличие пробяга от другия край на улицата и се настани върху лицето й. Устните се отвориха машинално:
- Утре в 12, в "Болеро". Ако закъснея ще ме чакаш, докато дойда. Ако не дойда, значи така съм преценила!
- Моля те, ела – ще ти докажа че съм нов чо...
Тя затвори и се заслуша в звуците на нощта. Не вярваше, че хората се променят. 
Котката беше изчезнала. Неоновите светлини на рекламите ù намигаха в зелено, сякаш ù даваха знак да ги последва. Тя тръгна под топлите им дъги.