11.05.2023 г., 11:33

Депресивно

616 0 0

Искрите на лъскавата днешност замразяват дните и нощите ми. Плувам в ирационалните отходни води на вашата емпатия, пия вино на презрени глътки, шумът на вятъра ме събаря, аз ставам...по-добър,  но после пак се връщам в себе си.

Цветовете ме убиват с крещящото си презрение, Смъртта ме обича и утре. Смъхът е чук, а аз съм наковалня, Животът ми е падащ хартиен лист, изписан със симпатично мастило. Нагрей го със дъха си и ще разбереш колко те обичах. Изгори го на кладата на безразличието, за да не разбере никой друг. Всеки прилив ме изхвърля на брега, пълзя като рак по пясъка, галопът от моите щипки отеква надалеч. Време е да бъда някой друг -   себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...