11.05.2023 г., 11:33 ч.

Депресивно 

  Проза
160 0 0

Искрите на лъскавата днешност замразяват дните и нощите ми. Плувам в ирационалните отходни води на вашата емпатия, пия вино на презрени глътки, шумът на вятъра ме събаря, аз ставам...по-добър,  но после пак се връщам в себе си.

Цветовете ме убиват с крещящото си презрение, Смъртта ме обича и утре. Смъхът е чук, а аз съм наковалня, Животът ми е падащ хартиен лист, изписан със симпатично мастило. Нагрей го със дъха си и ще разбереш колко те обичах. Изгори го на кладата на безразличието, за да не разбере никой друг. Всеки прилив ме изхвърля на брега, пълзя като рак по пясъка, галопът от моите щипки отеква надалеч. Време е да бъда някой друг -   себе си.

© Илиян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??