28.04.2010 г., 7:09 ч.

Депресия 

  Проза » Разкази
991 0 8
4 мин за четене
Не го свърташе на едно място младото докторче и ето че пак излезе да се поразтъпче пред жилищния блок. Отскоро се бе преселило в града и още не можеше да свикне със сивотията. Всичко му се струваше някак тясно и неудобно, като се започне от стаите на апартамента, та се свърши с плочките пред входа на блока и с няколкото скромни, четвъртити алейки, оставени уж за зеленина, но вече изпотъпкани от автомобилите. Израснало на село бе нашето момче и ветеринарен лекар бе станало, за да не счупи хатъра на майка си. На времето се изявяваше като баш гимнастик и в спортната академия му се щеше да учи, но слаб излезе и не можа да наложи своето.Тъкмо мъж се почувства и вече искаше желанията си да отстоява, ей че отново се излъга - граждански брак сключи и пак по женски акъл тръгна! Изостави той селските красоти - в града се засели и в тамошната лечебница заработи. Но каква беше таз жена, какво беше туй чудо! Веднага след сватбата отвори една голяма уста и докато съпругът й не отстъпи, не я затвори: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??