Мина една година от както не се бяха засичали. Той почти беше изчезнал. Сякаш живееше някакъв роботизиран живот - живот на холограма.
И така му беше добре. Роналд не осъзнаваше, че като се затвори в дома си няма да се отърве от травмите и депресиите, които не му даваха мира и денем и нощем.
Обвиняваше Карина - неговата най-голяма любов, че го е превърнала в "просяк " в любовта. Той вярваше в това сякаш беше нещо божествено.
Един ден, той я извика в своя квартал за да се видят отново. Звънна ѝ по телефона, а тя не вдигна. Той се ядоса.
След няма и минута, тя му звънна, за да се извини, че не е вдигнала по рано, а той просто държеше слушалката и мълчеше, а до него се чуваше запис на някаква душевна меланхолична песен. После глухо каза:
- Ела, имам нужда от прегръдка...
Тогава тя се зарадва, че именно нейното присъствие иска, когато е най-тъжен и с усмивка каза:
- Добре любими! Идвам...
И затвори телефона.
Тогава Роналд реши да я изненада и направи романтична вечер само за тях двамата. Сл ...