Приказваме си с младеж от 66 набор. Весели истории. За децата той, за внуците аз.

Има племенница. Нахакана млада дама, в момента работеща по чужбинско, истинска бизнес уомън с високи доходи…

А като малка – торнадото на семейството. Когато я пращали при другата баба, първата празнувала…

Та веднъж се прибира тя и зяпва. Излизайки за училище, искала да си измие ръцете. Обаче – водата синала така.

А междувременно водата тръгнала. И наливала, наливала апартамента като басейн.

Момичето се върнало, нагазило в езерцето… Ами сега?

Взела канче, напълнила го и – по тавана. Двайсетина канчета изстреляла…

Връща се майка й, нагазва до глезените…

„Малей, какво е това?“…

Момичето сочи тавана – ми, ония сигурно са ги залели…

Тича майката горе, а там – сух под, сухи килими и пътеки…

Сеща се, връща се…

Натам добрата педагогика премълчава…

хххх

В началото на новата ера. Таткото е бизнесмен. И получава едни 3 000 марки за една поръчка. Обаче ги забравя в сакото.

И са изненадани, когато една вечер идва майката на съученик на дъщерята. Подава им банкнота от 100 марки. Нямали нужда от тях…

Хората са шашардисани. Бащата се сеща за пачката, която е оставил в джоба на едно сако. Само че там са около 2 000 марки.

Дъщерята обяснява – криза, народът закъсал и тя решила да помага. Намерила /случайно?/ пачка в джоба, решила да подкрепи някои съученици. По 100 марки на човек.

И, понеже е икономическо дете, помага, но и отчита. Отделен списък направила…

Връщат марките. Но – 2 900… Сто няма!

А тя чистосърдечно обяснява – ами като вадела банкноти от пачката, една се закачила на ластика и се скъсала. Та, понеже е дефектна, хвърлила я в кошчето…

хххх

Наши дни. Внуците – на детска градина. Не им се спи и заедно с други момче и момиче започват метеж.

Първо вдигат всички заспали. Народът на бунт!

Внучката заявява, че няма да спят и дори си позволява да дърпа госпожата за блузата. Насилие! Болшевичка…

Внукът обявява кратко и ясно: „ Няма да ви спазвам правилата!“. Анархист! Махновец…

Пристига да ги вземе баща им – в едни служби е. И –метежът е пометен. Властта е възстановена…

хххх

Е, на кого да приличат? На дядо си, на кого…

Петгодишен, в детската градина. Другарката-лелка се скарва на брат ми. Аз се разсърдвам и емигрирам.

Търсят ме – никакъв ме няма…

Чак майка ми – извикана по тревога, се сеща. Отива в къщи и разкрива тайното скривалище,за което никой не би с сетил…

Седя си на кревата в кухнята и разгръщам „Славейче“…

Та – гените…Колелото на историята се върти…