evgeniya (Евгения)
60 36
18.11.2015 г., 20:47 ч.

Детството преди и сега 

  Проза » Други
1421 0 7
2 мин за четене

Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди  играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.

Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", да си "як", а не "зубър" и "задръстеняк".
Преди се радвахме на футболна топка под елхата, а не ревахме, защото са ни купили "Iphone 5", а не желания от нас "Iphone 6" - "Боже, какви гадни родители!"

Преди  ценяхме на баба баницата, ходихме по полетата, копахме и садихме цветя, а сега се седим само във Фейсбук - Фермата.

Преди питахме мама как да се облечем за навън и дали може с онази тениска и сините дънки, а сега бягаме скришом по нощни барове с поли една педя от кръста надолу и "секси" червило за 14 годишна.

Преди играхме "Yu-Gi-Oh", а сега джойстиковете са ни по-често в ръцете отколкото книгите.

Преди танцувахме "макарена", а сега се кълчим с пендарите за кючек.

Преди носехме телефоните си на вратовете, в калъфчета, раничките на гръб и попълвахме прилежно учебни тетрадки, сега дори не влизаме в час.
Преди си купувахме дъвки с формата на цигари и държахме солетите като такива, сега пушим трева и сме "famous".

Преди събирахме мидички, сега харесвания в социалните мрежи.
Не се тагвахме, нямахме селфи стик и снимките ни бяха в албумите, без ефекти и емотиконки.
Имахме вечерен час и беше забавно да се пръскаме лятото с вода от бутилки минерална вода.
Близахме ледени сокчета, купувахме си "хрупанки", играхме на "Сляпа баба", "Дама", "Кралю – Порталю", "Замръзванка", "Криеница", скачахме на въже, рисувахме по асфалта с тебешири, слушахме БТР, ФСБ, Backstreet Boys и гледахме Cartoon Network.

 

И нито един компютър, таблет, телефон, лаптоп, нищо модерно не може да замени детството, което имахме, което технологията не може да пресъздаде. Технологията, която не е способна да отвлече вниманието на едно малко невинно дете от проблемите на жестокия свят, от насилието, напротив. 
Преди да си голям значеше да си успял, да си с пари, с готина кола или да притежаваш чанта с гримове, преструвахме се на "какички" на токчета и батковци с бръмчащи мотори, а сега някои деца са по-компетентни на тема секс (и под компетентни имам предвид... че са... по-компетентни, но не да говорят на тези тема) от 20-годишна успяла жена, например. И ако преди беше срамно Пешо да разбере, че си го харесваш, сега е срамно да имаш малко лайкове на голата снимка във фейса, а Мария да се е снимала от такъв ъгъл, че гърдите ѝ да изглеждат големи.

 

И сега децата ритат топка, играят навън, много от тях не пушат и все още имат социален живот, не са зависими от телефоните си, много от тях са имали детство или все още правят своите детски спомени, за които по-късно ще пишат, не отричам. Ами след 20 години? Ами след 50? Ами след век?

 

Аз имах хубаво детство и за нищо на света не бих го заменила с нищо от модерния днешен свят. Ах, как само се променя светът...

© Евгения Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преди, преди, преди. За съжаление / а може би и не / ще трябва да се научим Жени да живеем със СЕГА и ако можем да го направим по-добро и човечно, все пак в това СЕГА живеят нашите деца и внуци. Поздрави за прекрасната ретроспекция1
  • Благодаря много! Винаги съм смятала, че това на сърцето е най-мило, най-чисто, твоята истина, как ти виждаш нещата, а да ги виждаш по един детски, невинен начин е все още дар
  • След тези думи мога само да замълча, потънал във възхищение от факта, че някой е забелязал всичко това и е успял да сравни миналото с настоящето по толкова естествен и непринуден начин, достигайки до своята собствена истина - не тази на другите хора, а неговата си, която е вътре в сърцето му. Поклон!
  • И си само на 17? Браво,момиче!
  • Поздравления за позицията!
    За съжаление, техническият век има не само предимства, а и недостатъци
  • Благодаря!
  • Аз също имах хубаво детство, което не бих забравила никога, детство, което няма нищо общо с днешното! Беше простичко, но безкрайно истинско! Поздрав, Евгения! Радвам се, че едно седемнайсет годишно момиче е прозряло тази тъжна реалност!
Предложения
: ??:??