Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка една клетка на тялото ù. Нервно потропваше с крак, докато чакаше таксито. Отиде до прозореца и надникна навън – жълтата кола тъкмо наби спирачки и спря хода си. „Моля те, Боже…” прошепна Емануела и хлопна вратата зад себе си.
По пътя към болницата момичето прелистваше в съзнанието си всичко, което се беше случило до момента – внезапните болки в главата, кръвоизливите от носа, моментните състояния на забрава. Няколко месеца бе обикаляла всякакви клиники и доктори в търсене на причината за не доброто ù здравословно състояние. Беше си правила хиляди изследвания, но накрая всички лекари заключваха: „Не виждам нищо нередно, не мога да обясня на какво се дължат симптомите.” Точно когато Емануела зап ...