Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се стичаше по черният му дъждобран. Патериците с които се придвижваше тракаха тихо по празният площад. Мъжът влезе тромаво под навеса и изпъшка тежко докато се подпираше на една от масите.
Мартин извади цигарите от вътрешният джоб на якето си . Запалката му проблесна в тъмнината на мястото, на което беше седнал и той вдиша дълбоко лепкавият никотинов дим.
Непознатият ,чул изщракването на запалката, се извърна в посока на звука. Лицето му беше бледо и издължено, тънки бръчки прорязваха високото му чело, а очите му гледаха проницателно зад мътилката от умора в тях.
Не желаеше компания, но очевидно щеше да получи такава.
Докато този човек се приближаваше към него, мислите му го върнаха обратно към бо ...