На масата лежи дебела книга с кулинарни рецепти. Вестник, поизмачкан и с дата отпреди няколко месеца. Калъфка за очила. Още една книга се вижда, но в далечния край на масата. Тя е захлупена с кориците нагоре, сякаш някой я е оставил набързо, за да свърши нещо неотложно и да се върне. Тихо. Слънцето влиза свободно през прозорците, щорите не са спуснати, във въздуха лежерно се мотаят прашинки като в светлината на прожекторите на някогашните летни кина.
Той отваря вратата бавно, бос е, разрошен, носи къси панталони и изглежда зле. Поглежда към масата до камината, вижда книгите, усмихва се тъжно и ги загърбва. Отива до барплота в трапезарията и отваря бутилка вино. Пали цигара. Стои прав и пие.
След около час гаси поредната цигара и се връща при масичката. Отваря кулинарната книга и чете. Слънцето е угасило жарта си в идващия залез. Връща се в кухнята и започва да меси нещо в голяма виолетова пластмасова купа. Оставя тестото да втаса, каго го покрива с кърпа.
Тя се прибира след малко, вина ...