7.02.2008 г., 18:50 ч.

Диалог 

  Проза
1048 0 0
6 мин за четене

Под светлината на малката лапма, тя запали поредната цигара. По лицето й имаше рани, а ръцете й бяха оковани в белезници. Тя бавно издиша дима в лицето на инспекторката. Вече от три часа я разпитваха, но тя не се чувстваше нито уморена, нито уплашена.

- Как се казваш? – попита я младата инспекторка на пушту, облягайки се на металния стол.

- Фадалия Алия - Абах. А ти? – тя бавно издиша дима към светещата лампа, създавайки голям облак от тютюнев дим.

- Къде си родена?

- Техеран, но имах лошият късмет да отрасна и живея в Кабул.

- Родители?

- Мъртви.

-Братя, сестри.

- Нямам. – Фадалия се облегна на стола и впери поглед в инспекторката. Сетне метна поглед към диктофона на масата.

- Разкажи ми как израстна?

- Зле.

Разпитващата я погледна с проницателен поглед.

- Знаете ли, че това, което правите е престъпление? – запита я тя.

- Разбира се, че знам.

- А знаете ли, че ви очаква присъда?

- Разбира се.

- Не изглеждате уплашена.

Фадалия изгаси цигарата си в пепелника, отпи малко от чашата си с вода и сложи окованите си в белезници ръце на студената метална маса.

- Какво искате да ви кажа, г-жо инспектор? Че ужасно много съжалявам за стореното? Че се разкъсвам от угризения и вина? –  афганката поклати глава. – Съжалявам, че ще ви разочаровам, но няма да чуете това от мен. Не съжалявам за нищо и дори да ме изправите на бесилото... пак няма да съжалявам. Ако не умра тук и сега, ще умра обратно в Афганистан по време на някоя престрелка. Има ли значение? Аз поне поех риска с надеждата, че мога да си осигуря нормален живот. Рискувах и се провалих, но не съжалявам.

Инспекторката въздъхна и записа нещо в черното си тефтерче.

- Кажи ми... каква е твоята роля в този бизнес?

- Аз съм мулето.

- Муле?

Фадалия запали поредната цигара и се настани удобно за да разкаже подробно за нейната работа като „муле”.

- Когато хероинът се приготви, за най-сигурна пласация се използват мулета – хора, които се съгласяват да пренесат хероина до съответната част от света. Водят ни в изоставено мазе, където всеки от нас трябва да вземе своята част от стоката. Хероинът е обвит в презарвативи. Всеки поглъща поне по петдесет. Ако само един презарватив се скъса в организма ти, умираш на място. После сме съпроводени към летището с билети, документи, резервации и всичко необходимо, за да стигнем до определеното място. Моята цел беше Норвегия. Но успяхте да ме хванете още в Пакистан.

- Как започна да работиш като муле?

- Преди година се запознах с Саллем – пакистанец, контрабандист. Обясних му колко е зле положението и след време той ми предложи да стана муле. Бях готова на всичко за да ме измъкна.

- Това първата ти пратка ли е?

- Не. Третата. Бях доставяла хероин до Пакистан и Иран. Справих се добре и за това ми предложиха да бъда муле до Норвегия. Там хеоринът е много скъп за разлика от тук, а аз получавам процент от пренесената стока. Щях да остана в Европа, ако бях стигнала до Норвегия.

- Знаеш ли приблизително колко младежи умират от свръхдоза всяка година?

- Не ми пука. Личен избор е на всеки дали ще трови организма си с опиати или не. – Фадалия впи яростно очи в инспектората. – Аз съм една малка муха в целия този мръсен бизнес. Ако искате наистина да спрете износа на афганистански хероин, първо унищожете всяка една макова нива в Афганистан.

- Мислиш се за невинна само, защото си дребна риба?

- Не. Но, ако не бях отишла аз, щеше да е някоя друга афганка или афганистанец. Каква е разликата?

- За мен няма разлика. Дали ще сложа теб зад решетките или някой друг, за мен всички сте една и съща сган от измет. Мисля, че значение трябва да има за теб.

Фадалия се разсмя. Смехът й беше зловещ и истеричен.

- За какво се смееш?

- Кажи ми... – едва проговори афганската, докато се заливаше от смях. - ... кой твой близък е умрял от свръхдоза хероин, че говориш с такава силна омраза?

Инспекторката се изправи и зашлеви силен шамар на Фадалия. Това не спря смеха й.

- Знаеш ли, кой беше най-грешният ти отговор? Това, че си внасяла тази отрова в Пакистан!

- Това го казваш, защото си някаква пакистанска патриотка или защото синът ти е умрял някъде по мръсните улици на жалката ти държава с игла във вените? – Фадалия не спря да я предизвиква, а гневът на инспекторката ставаше все по-неовладим. Виждайки изражението на лицето й, Фадалия продължи да се смее. – Май улучих слабото ти място, а?

Инспекторката се изправи, завладяна от силен гняв и висша степен на омраза, извади пистолета си и гръмна афганката. В главата я застреля, без капчица милост. Колегите й, чули изстрела от другата стая, веднага се отзоваха.

- Какво стана? – попита единият.

- Нападна ме. – отвърна инспекторката, извърна се и напуска стаята.

Без да се бави, отиде до съблекалнята, забради се с черна забрадка и тръгна към гробищата. Там положи едно цвете на гроба на сина си и заплака.

© Бианка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??