Диети в жегата
Не, не, Марче – в тая жега трябва диета. И то сериозна диета. Приятелки сме и ти признавам честно. Ето – аз вчера закусих съвсем семпло. Направих си бухтички. Малки, вкусни, леко мазни… И се сдържах – изядох само десет… С пудра захар, разбира се…
Трябваше да се огранича, защото мъжът ми омете останалите… А, не зная – двайсетина бяха останали май. Карам му се – абе, пази диета! И той пази. Преди седмица се мери на уличен кантар – само 120 килограма е. Но неправилно разположени. Вечер, като се стовари на леглото, чаршафите се нагъват в цунами, а съседите едно време идваха да питат гардеробът ли падна… Вече не идват, не… Свикнаха. И ония, първите, и тия, на които продадоха апартамента, че им омръзнало да мажат тавана…
След бухтичките… Да, да – след тях. Закуската трябва да е обилна и вкусна, дава основата на деня… Та, след тях, хапнах малко палачинки. Пет, не повече. Моят искаше да изяде десет, но се жертвах в името на линията му и набързо излапах и останалите… Преварих го, закрих с уста опасността. Такава съм си – отговорна и самопожертвувателна…
Измих съдовете. Освен бутилката от бозата, тя е найлонова, пък и за какво ми е двулитрова съдинка? Имам предостатъчно от предните закуски…
А, пих кафе. Малко – една каничка от кафеварката. С тортичка, вредно е иначе на сухо да пиеш. Малко торта. Оная, дето си я взех преди ден и разделих на три. За два дни. Е, жега е, трябва да се яде веднага, даже хладилникът не съхранява манджите…
Че казах манджите… Моят решил да ме изненада и направил пица. Не, не цялата е негова – купил си готова и я нормализирал. Щафета салам нарязал, буркан кисели краставички, хамбургски салам – не много, половин кило беше, лютеница, а накрая покрил всичко с кашкавал. Горе-долу пет пръсти височина. Без майонезата, която сложих, за да я украся.
Ама аз не знаех, че е готвил и извъртях нормален обяд. Пилешка диетична супа – с пилето вътре. Неголямо, кило едва имаше. За второто бях пестелива. Четири пържоли. С кокал. Нали и кучето трябва да яде, обича сочни кокали, пък то само с два не се насища. Все им налита, пък отде трупа тия обръчи около си… Вече минава през вратата на верев, а по стълбите направо се пързаля…
И десертчето беше леко –сладолед. Кутия за мен, кутия за мъжа ми – леко и приятно…
Да, де – хубав сладолед беше. Та си извадих от фризера още една кутия. Да имам занимавка, докато гледам телевизия. Щото след биричките сладоледът идва добре. И приятно – гледаш и стържеш с голямата лъжица.
Хубаво предаване беше. Интресен диетолог, ама много не му вярвам. Някак си не ми пасва представата за диетолог с физиономията му на екрана. Телевизорът едва я побираше, имах чувството, че бузите му висят отстрани.
Но хубави съвети даваше. Полезни. И смятам да ги последвам. Почвам нова диета. От понеделник… Или другия понеделник… Има за дояждане някои неща в хладилника… Не само от тоя в кухнята, или от големия в трапезарията. Да, от оня, дето е в спалнята. Не, не тоя на мъжа ми – той си е от неговата страна на кревата. За моя говоря. А и фризера трябва да огледам. Нали диета почвам – на чисто и голо…
Я викни келнерката… Момиче,дай по още пет баклавички… Не, за мен само четири… На диета съм…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
