Диети в жегата
Не, не, Марче – в тая жега трябва диета. И то сериозна диета. Приятелки сме и ти признавам честно. Ето – аз вчера закусих съвсем семпло. Направих си бухтички. Малки, вкусни, леко мазни… И се сдържах – изядох само десет… С пудра захар, разбира се…
Трябваше да се огранича, защото мъжът ми омете останалите… А, не зная – двайсетина бяха останали май. Карам му се – абе, пази диета! И той пази. Преди седмица се мери на уличен кантар – само 120 килограма е. Но неправилно разположени. Вечер, като се стовари на леглото, чаршафите се нагъват в цунами, а съседите едно време идваха да питат гардеробът ли падна… Вече не идват, не… Свикнаха. И ония, първите, и тия, на които продадоха апартамента, че им омръзнало да мажат тавана…
След бухтичките… Да, да – след тях. Закуската трябва да е обилна и вкусна, дава основата на деня… Та, след тях, хапнах малко палачинки. Пет, не повече. Моят искаше да изяде десет, но се жертвах в името на линията му и набързо излапах и останалите… Преварих го, закрих с уста опасността. Такава съм си – отговорна и самопожертвувателна…
Измих съдовете. Освен бутилката от бозата, тя е найлонова, пък и за какво ми е двулитрова съдинка? Имам предостатъчно от предните закуски…
А, пих кафе. Малко – една каничка от кафеварката. С тортичка, вредно е иначе на сухо да пиеш. Малко торта. Оная, дето си я взех преди ден и разделих на три. За два дни. Е, жега е, трябва да се яде веднага, даже хладилникът не съхранява манджите…
Че казах манджите… Моят решил да ме изненада и направил пица. Не, не цялата е негова – купил си готова и я нормализирал. Щафета салам нарязал, буркан кисели краставички, хамбургски салам – не много, половин кило беше, лютеница, а накрая покрил всичко с кашкавал. Горе-долу пет пръсти височина. Без майонезата, която сложих, за да я украся.
Ама аз не знаех, че е готвил и извъртях нормален обяд. Пилешка диетична супа – с пилето вътре. Неголямо, кило едва имаше. За второто бях пестелива. Четири пържоли. С кокал. Нали и кучето трябва да яде, обича сочни кокали, пък то само с два не се насища. Все им налита, пък отде трупа тия обръчи около си… Вече минава през вратата на верев, а по стълбите направо се пързаля…
И десертчето беше леко –сладолед. Кутия за мен, кутия за мъжа ми – леко и приятно…
Да, де – хубав сладолед беше. Та си извадих от фризера още една кутия. Да имам занимавка, докато гледам телевизия. Щото след биричките сладоледът идва добре. И приятно – гледаш и стържеш с голямата лъжица.
Хубаво предаване беше. Интресен диетолог, ама много не му вярвам. Някак си не ми пасва представата за диетолог с физиономията му на екрана. Телевизорът едва я побираше, имах чувството, че бузите му висят отстрани.
Но хубави съвети даваше. Полезни. И смятам да ги последвам. Почвам нова диета. От понеделник… Или другия понеделник… Има за дояждане някои неща в хладилника… Не само от тоя в кухнята, или от големия в трапезарията. Да, от оня, дето е в спалнята. Не, не тоя на мъжа ми – той си е от неговата страна на кревата. За моя говоря. А и фризера трябва да огледам. Нали диета почвам – на чисто и голо…
Я викни келнерката… Момиче,дай по още пет баклавички… Не, за мен само четири… На диета съм…
© Георги Коновски All rights reserved.
