2.02.2017 г., 14:53  

Дилема 

  Проза » Разкази
1069 3 20
3 мин за четене

© Росица Танчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Страхът »

2 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност става дума за трудна дилема. По-лесно е на някои да кажат, че става дума и за страх от поемане на отговорност, но не е точно така. Героят ми - Панко, е твърде смело момче... Но и той, и любимата му Цветелина имат своите основателни страхове, а и авторът също има страх. Не случайно разказът е с отворен финал. Благодаря за отзива, Антонио!
  • Благодаря, Анелия!
  • Истинска, добре изпипана история, а разказът е написан чудесно, мисълта ти тече последователно и се чете лесно. Поздрави!
  • Благодаря за отзивите, Ина и Васи!
  • Труден избор, но мисля, че семейството е по-важно. В този момент Цветелина е сама, с бебе на ръце и има нужда от подкрепа. Дано избере нея. Харесах! Успех!
  • Такива дилеми наистина не са лесни. Хубав е разказът, топъл, човешки! Поздрав!
  • Благодаря за коментарите и на вас, Клара и Георги!
  • Разбира се,че това е животът. Когато двама млади се съберат да го живеят, страхът е на първо място, дали другият няма да надделее и да остави връзката разкъсана на две? Мисля,че много добре си се справила с темата, Роси. Успех!
  • "Ако обичаш нещо - пусни го на свобода..." Нали така беше? Беше.
    Лесно да се каже, трудно за изпълнение. Винаги е с нас страхът, че няма да се върне.
    Успех!
  • Благодаря ви за отзивите!
  • Горкият Панко, досега не е изпитвал страх, но от тук нататък целият му живот ще е в страх.
  • Много ми хареса твоята импровизация по темата, Роси. Точно този вид страх.... да, мисля, че е рядко срещан, прекрасно написано е!?
  • А дали Цветелина наистина обича Панко, след като му поставя условия?!?

    Дано всички "да живеем в мирна страна и да не знаем що е война!"

    Поздравление за замислящия разказ,Eiа! Успех на конкурса!
  • Мисля,че никой не е напълно наясно със себе си. Дойде ли краят на свободата идва и краят на любовта. Но при всички случаи е нужен баланс. Дано Панко да го направи своевременно. Поздравление за толкова хубавия разказ, Роси!
  • Да загубим свободата си!Или не?!Не е ли свободата и да можем да избираме и каква любов е,ако е вплетена в условия и изисквания.Свободата е една много ценна съставка за щастие и възможността от загубата и неминуемо предизвиква страх.Много добър разказ.Филмите и книгите с отворен край,ги помня всичките Поздрав!
  • Ех,Роси - този път и мен ме подведе Мисля,че главния герой ще остане при жена си именно защото изпитва страх за първи път в живота си когато разбира, че ще загуби жена си. Харесах! Успех!
  • Хареса ми, че оставяш края отворен. С голяма вероятност, въпреки страха, главният герой е отишъл при потъналия кораб. И със сигурност на Панко след време "ще му се доще пак да кривне".
  • Много хубав разказ!
  • Хубав разказ.
    И... споделям шилото на Ирен
  • " Дали той наистина я обичаше силно?!" А тя него, щом иска да го прекрои по свой тертип? "Дали един ден в подредения свят на семейството, до секунди разчетен, планиран, програмиран, сверен, Панко щеше пожелае отново да кривне – я вляво, я вдясно и да се запилее нейде, някой ден? " - със сигурност. Шило в торба не стои, а свободния дух и любовта към екстремното не се връзват нито със заплахи, нито с брак, нито с бебе.
    Честичко има такива дилеми в живота, мдааам....
Предложения
: ??:??