Дилема
Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското дъно, а сега се готвеше да разглежда потънал през Втората световна война кораб. Опитваше се така да планира отпуските си, че да върви и работата му, а и любимото му момиче да може да понесе неговите екстремни удоволствия. Страстно обичаше природата, свободата и Цветелина... Девойката правеше усилия да го разбира и да не го ограничава. Но сърцето ѝ се свиваше при всяка раздяла. Страхът, че може да се случи най-лошото с Панко и тя да го изгуби завинаги, не ѝ даваше покой. Нощите ѝ бяха кошмарни без него, а дните – графитеносиви и задушаващи. Не беше сигурна дали той някога ще се лиши от трепета на екстремното, за да се грижи за тяхно бебе или за нея… Притесняваше се, че неговите диви занимания може би запълват огромна духовна неудовлетвореност… Дали той наистина я обичаше силно?! Тя обожаваше лятото, златистия морски пясък, галещите лъчи на слънцето, упойващата приказка на вълните, спокойната красота и сигурността… Бяха толкова различни! Но може би именно затова се привличаха…
Панко не се плашеше от работа, дори се претоварваше, само и само да отдели средства за поредното си екстремно удоволствие. Така времето му за Цветелина намаляваше и копринената нишка на тяхната връзка постепенно изтъняваше…
– Ако другата седмица отсъстваш и онзи потънал кораб е по-важен от мен, край, връзката ни приключва! – вместо с целувка, тази вечер, след напрегнатия работен ден, любимата му го посрещна с ръце на кръста, във формата на буква „Ф“.
Младежът досега не знаеше що е страх. В този миг това чувство пропълзя като отровна змия по цялото му тяло… Свободата, неговата свещена свобода бе в крехките ръце на Цветелина. Кое ли щеше да предпочете?! Любовта или свободата… Ама че дилема! Панко за първи път потрепери… Усети метален вкус и прорязване по устните. Животът на двама души щеше да се преобърне наопаки, ако в този момент се намесеше и мъжкото му его… Преглътна няколко капки кръв от пропукалата му се долна устна. Сега трябваше да вземе своето най-важно решение…
Дали в подредения свят на семейството, до секунди разчетен, планиран, програмиран, сверен, Панко щеше да пожелае отново да кривне – я вляво, я вдясно и да се запилее нейде, някой ден? Да яхне жребеца на своите чувства и диво да литне в галоп, през глава да препуска, планини да превзема… За да вият от болка ръждиви окови и да ги втриса сухите числа! За да се превърнат в слънчев прах, а сетне и в чудна планета – мечта… В подредения свят, до секунди разчетен, планиран, програмиран, сверен, свободолюбецът къде ли щеше да се запилее някой ден?… И дали пак някога нещо щеше да го уплаши? Може би въпросите и надеждата в очите на жената и децата му? Дано не е друго… Господи, дано младото семейство да живее в мирна страна и да не знае що е война!
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всъщност става дума за трудна дилема. По-лесно е на някои да кажат, че става дума и за страх от поемане на отговорност, но не е точно така. Героят ми - Панко, е твърде смело момче... Но и той, и любимата му Цветелина имат своите основателни страхове, а и авторът също има страх. Не случайно разказът е с отворен финал. Благодаря за отзива, Антонио!
-
Благодаря, Анелия!
-
Истинска, добре изпипана история, а разказът е написан чудесно, мисълта ти тече последователно и се чете лесно. Поздрави!
-
Благодаря за отзивите, Ина и Васи!
-
Труден избор, но мисля, че семейството е по-важно. В този момент Цветелина е сама, с бебе на ръце и има нужда от подкрепа. Дано избере нея. Харесах! Успех!
-
Такива дилеми наистина не са лесни. Хубав е разказът, топъл, човешки! Поздрав!
-
Благодаря за коментарите и на вас, Клара и Георги!
-
Разбира се,че това е животът. Когато двама млади се съберат да го живеят, страхът е на първо място, дали другият няма да надделее и да остави връзката разкъсана на две? Мисля,че много добре си се справила с темата, Роси. Успех!
-
"Ако обичаш нещо - пусни го на свобода..." Нали така беше? Беше.
Лесно да се каже, трудно за изпълнение. Винаги е с нас страхът, че няма да се върне.
Успех! -
Благодаря ви за отзивите!
-
Горкият Панко, досега не е изпитвал страх, но от тук нататък целият му живот ще е в страх.
-
Много ми хареса твоята импровизация по темата, Роси. Точно този вид страх.... да, мисля, че е рядко срещан, прекрасно написано е!?
-
А дали Цветелина наистина обича Панко, след като му поставя условия?!?
Дано всички "да живеем в мирна страна и да не знаем що е война!"
Поздравление за замислящия разказ,Eiа! Успех на конкурса! -
Мисля,че никой не е напълно наясно със себе си. Дойде ли краят на свободата идва и краят на любовта. Но при всички случаи е нужен баланс. Дано Панко да го направи своевременно. Поздравление за толкова хубавия разказ, Роси!
-
Да загубим свободата си!Или не?!Не е ли свободата и да можем да избираме и каква любов е,ако е вплетена в условия и изисквания.Свободата е една много ценна съставка за щастие и възможността от загубата и неминуемо предизвиква страх.Много добър разказ.Филмите и книгите с отворен край,ги помня всичките Поздрав!
-
Ех,Роси - този път и мен ме подведе Мисля,че главния герой ще остане при жена си именно защото изпитва страх за първи път в живота си когато разбира, че ще загуби жена си. Харесах! Успех!
-
Хареса ми, че оставяш края отворен. С голяма вероятност, въпреки страха, главният герой е отишъл при потъналия кораб. И със сигурност на Панко след време "ще му се доще пак да кривне".
-
Много хубав разказ!
-
Хубав разказ.
И... споделям шилото на Ирен -
" Дали той наистина я обичаше силно?!" А тя него, щом иска да го прекрои по свой тертип? "Дали един ден в подредения свят на семейството, до секунди разчетен, планиран, програмиран, сверен, Панко щеше пожелае отново да кривне – я вляво, я вдясно и да се запилее нейде, някой ден? " - със сигурност. Шило в торба не стои, а свободния дух и любовта към екстремното не се връзват нито със заплахи, нито с брак, нито с бебе.
Честичко има такива дилеми в живота, мдааам....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
