Дилема
Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското дъно, а сега се готвеше да разглежда потънал през Втората световна война кораб. Опитваше се така да планира отпуските си, че да върви и работата му, а и любимото му момиче да може да понесе неговите екстремни удоволствия. Страстно обичаше природата, свободата и Цветелина... Девойката правеше усилия да го разбира и да не го ограничава. Но сърцето ѝ се свиваше при всяка раздяла. Страхът, че може да се случи най-лошото с Панко и тя да го изгуби завинаги, не ѝ даваше покой. Нощите ѝ бяха кошмарни без него, а дните – графитеносиви и задушаващи. Не беше сигурна дали той някога ще се лиши от трепета на екстремното, за да се грижи за тяхно бебе или за нея… Притесняваше се, че неговите диви занимания може би запълват огромна духовна неудовлетвореност… Дали той наистина я обичаше силно?! Тя обожаваше лятото, златистия морски пясък, галещите лъчи на слънцето, упойващата приказка на вълните, спокойната красота и сигурността… Бяха толкова различни! Но може би именно затова се привличаха…
Панко не се плашеше от работа, дори се претоварваше, само и само да отдели средства за поредното си екстремно удоволствие. Така времето му за Цветелина намаляваше и копринената нишка на тяхната връзка постепенно изтъняваше…
– Ако другата седмица отсъстваш и онзи потънал кораб е по-важен от мен, край, връзката ни приключва! – вместо с целувка, тази вечер, след напрегнатия работен ден, любимата му го посрещна с ръце на кръста, във формата на буква „Ф“.
Младежът досега не знаеше що е страх. В този миг това чувство пропълзя като отровна змия по цялото му тяло… Свободата, неговата свещена свобода бе в крехките ръце на Цветелина. Кое ли щеше да предпочете?! Любовта или свободата… Ама че дилема! Панко за първи път потрепери… Усети метален вкус и прорязване по устните. Животът на двама души щеше да се преобърне наопаки, ако в този момент се намесеше и мъжкото му его… Преглътна няколко капки кръв от пропукалата му се долна устна. Сега трябваше да вземе своето най-важно решение…
Дали в подредения свят на семейството, до секунди разчетен, планиран, програмиран, сверен, Панко щеше да пожелае отново да кривне – я вляво, я вдясно и да се запилее нейде, някой ден? Да яхне жребеца на своите чувства и диво да литне в галоп, през глава да препуска, планини да превзема… За да вият от болка ръждиви окови и да ги втриса сухите числа! За да се превърнат в слънчев прах, а сетне и в чудна планета – мечта… В подредения свят, до секунди разчетен, планиран, програмиран, сверен, свободолюбецът къде ли щеше да се запилее някой ден?… И дали пак някога нещо щеше да го уплаши? Може би въпросите и надеждата в очите на жената и децата му? Дано не е друго… Господи, дано младото семейство да живее в мирна страна и да не знае що е война!
© Росица Танчева All rights reserved.
