Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъх я приближаваше към нея. Кожата ѝ пареше от студената ласка на вятъра по нейните гърди. Всяка нощ се завръщаше тук. Чакаше, скрита в сенките на бора. Мракът нахлуваше в душата ѝ. Сърцето ѝ забързваше своя ритъм. Вдишване, издишване. После пак. С настъпването на нощта тя се завръщаше. Дивото в нея крещеше. Ирисите на очите ѝ се свиваха. Цветът им от кафяв, ставаше жълто-зелен. Косата ѝ , дълга и кестенява, поглъщаше огнения цвят от залязващото слънце.
Ето, че Дивна бе отново тук. Бялата рокля се виеше по тялото ѝ докато нозете ѝ се плъзгаха по зелената трева. Свободата изпълваше сърцето ѝ с всяко вдишване. Залезът разпалваше клада вътре в нея. Гребеше с пълни шепи от живителната сила на нощт ...