Джофрата

        Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки.  Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещнат, можеха да предизвикат порив за драйфане у средностатистическия нормален мъж.  Тя повече нямаше задръжки. Сексуалната й абстиненция беше сравнима с тази на Месалина или на нимфоманка, поставила световен рекорд и включена в ГИНЕС. А всичко започна, когато беше още на 14. Родителите й я оставиха на вилата и отскочиха до града с колата, за да напазаруват. Майката и пастрокът. Щяха да отсъстват за няколко часа. Любопитството й надделя и тя прескочи до съседната вила. Там мустакат чичко подкастряше розите. Видя я и я покани да влезе в двора, а после и в къщата. Нещо в мустакатия я привличаше. Той улови това и се започна. Именно чичкото пробуди в нея еротичния плам и тайните им срещи зачестиха. Но няколко години по-късно тя не можеше да се задоволява само с него. Издебваше, когато майка й излизаше за повече време от къщи и започваше сексуални игрички с пастрока си. А после се отприщи по купоните. Премина и на групов секс. Не знаеше мяра. Нямаше засищане. Сега беше същинска стара чанта със съдран от секса табан хастар. Но не можеше да се откаже от него. Той беше наркотикът й. Обичаше да го прави с непознати и то нестандартно, още на първа среща. По възможност предпочиташе плешивите и космати мъже, ниски на ръст и възпълни. Те направо я подлудяваха. Галеше ги с устни, докато усети леко солената течност, от която буквално превърташе. Гълташе хищно, като боа, алчна за лецитин. И винаги получаваше своята свръхдоза. Огледалото знаеше всичките й реплики, които тя рецитираше на глас като актьор от английския кралски театър. Една от тях беше особено пъшкане смесено с възклицанието:

Искам да се извъргалям с някой съвършено непознат.

А от касетофона се носеше песента "Жотем":

https://www.youtube.com/watch?v=w0Aluu6s7KI

която я възбуждаше до смърт. Щеше да остане завинаги вярна на девиза на Франсоа Вийон:

"От трима майстори добри работят по-добре шестима"

и да оглежда случайно преминаващите мъже с гладен и ненаситен поглед, помнейки сентенцията:

"големият и през гащите си личи".