1.07.2022 г., 6:51 ч.

Джулай 

  Проза » Разкази
746 0 1
7 мин за четене

Вълните бяха слаби, почти меки, пясъка обгръщаше краката му, а сутрешният бриз най-после донесе тъй жадуваната прохлада. Само след няколко часа щеше да мечтае да се потопи изцяло, но засега му стигаше да стои до колене на ръба на морето. Беше непоносима жега, дори вечерите бяха задушни с изключение на точно тези няколко часа преди зазоряване. Момента беше толкова приятен, че почти се зарадва на ситуацията, която до преди няколко часа проклинаше, но точно тя го доведе тук.   

Макар и отдалечен от града на плажа имаше непривично много хора. Дали всички бяха избягали от градската жега като него, или такова нашествие беше обичайно за летните нощи? Не, тази вече беше специална. Беше нощта срещу Първи Юли, Джулай морнинг. Всъщност той отдавна не го празнуваше. Това не беше неговия празник. Не беше хипар и поради тази причина смяташе, че няма право да си го приписва. Нищо, че с годините този празник се изроди в още една причина всякакви гъзарчета да напълнят дискотеките, а пък снобарите с претенции за духовност да превземат плажовете с френско сирене и бутилки шампанско. Още една причина да не го празнува. Но тази вечер нещата се стекоха така, че без да иска и той се озова на плажа. Жегата и ненавреме развалил с климатик бяха достатъчна мотивация да вземе екстравагантното решение да прекарат  нощта навън.

 

Някъде в далечината за пореден път зазвуча известната песен, превърнала се в химн на не едно поколение. Спомни си за първия Джулай, на който присъства. Може би единствения, при който се докосна до философията на този празник, до свободата, до любовта ... О, да, най-вече до любовта, само дето не знаеше дали тя ще му донесе свобода, или затвор. Беше в зората на демокрацията, а той студент първа година. По ирония на съдбата точно, когато се намираше в период, в който открива света цялата държава също се отваряше за останалия свят. Но тогава това не го интересуваше. Бяха излезли да празнуват цяла група състуденти. Сред тях и момичето, в което беше тайно влюбен. Цяла нощ пиха, пяха и танцуваха ... Поне тя, него го беше срам, но обичаше да я гледа. Накрая след като изпълниха ритуала да посрещнат слънцето останаха само двамата. Тръгнаха да се прибират, по пътя тя изненадващо през смях легна в една градинка. Не знаеше дали е пияна, или се наслаждава на момента. Може би и двете. Прииска му се да легне в тревата до нея ... да я целуне. Той също беше пиян, но може би точно заради това реши да бъде разумен. Години след това щеше да се пита дали постъпи правилно, дали живота щеше да се развие по друг начин, ако го беше направил. Години след това щеше да се връща на същото място, понякога дори с нея. Но никога нямаше да успее да изпита същото чувство като тогава ... Останаха приятели, мина време и живота малко по малко ги раздели.

 

Хоризонта започна за поруменява, скоро щеше да се съмне. Обърна се и се загледа към спящия на плажа ангел. След което отново се взря в хоризонта и се върна към спомените. След няколко години отново щеше да я срещне. Отначало беше неловко, но навиците от старото приятелство се върнаха бързо. Имаше и нещо ново, при следващия удобен случай не се поколеба да я целуне. Целувка, която бързо се превърна във връзка, след това в брак. Беше на седмото небе, най-после всичко изглежда се нареждаше идеално, почти нереално.

 

Слънцето скоро щеше да започне да показва своя диск. Излезе от морето и отиде до спящото момиче на плажа.

- Хей, ставай, слънцето изгрява.

- А? – по тийнейджърски отнесено едва успя да отговори то.

Реши да я остави да поспи още малко. Седна зад нея и я взе в скута си. Тя се намести и продължи да спи. Неговото съкровище. Би дал всичко за нея. А дойде в живота му толкова неочаквано. Когато се срещнаха отново новата му стара приятелка не беше сама. Междувременно се беше сдобила с дъщеричка от някоя от поредните ѝ връзки. Малката беше истински ангел, но на него не му беше лесно. Нямаше представа как да се държи с деца. С времето така се привърза към нея, че не беше сигурен дали щеше да я обича толкова, ако наистина беше негова дъщеря. Годините минаха и тя порасна. Замисли се, че скоро щеше да празнува Джулая не с него, а с приятели. Ще трябва да отстъпи мястото, но знаеше, че така е редно.

- Зайче, хей, зайче, събуди се. Виж колко е красиво.

- Мхм – простена малката. Дожаля му да я буди и започна да се зачуди дали да не я остави да си доспи. Но щеше да пропусне да направи снимки, с които да се похвали на приятелките си, това си струваше усилията. – хайде, зайче, само за малко и те оставям да спиш. Дай си телефона да ти направя няколко снимки.

Малката се размърда, разтърка очи, отвори едното, след това другото, фокусира и се изправи невярваща.

- Иха, колко е яко.

- Нали ти казах.

- Ще ми направиш ли снимки? – подаде му телефона си. Направи ѝ няколко снимки на фона на изгряващото слънце. Получиха се наистина страхотни кадри, със сигурност щяха да послужат не само пред приятелките ѝ, а и за нея самата след години.

Тя се загледа в изгряващото слънце. Бързо ѝ омръзна, отново легна в скута му и скоро отново спеше докато той пък гледаше нея. Скоро трябваше да я върне на майка ѝ. Уви, първите години нещата вървяха повече от прекрасно. Но с времето започнаха трудностите. Или по-скоро трудностите служеха за оправдание на провала на тяхната връзка. Някои неща няма как да се получат извън времето, в което е трябва да се случат. В един момент и двамата искаха всичко просто да приключи. Само, дето имаше едно дете и въпреки, че не беше неин биологичен баща то беше причината да отлагат раздялата толкова дълго. Беше по-трудно да напусне малката, отколкото старата си приятелка. Очевидно и за доведената му дъщеря беше така. Вчера беше избягала от майка си и беше дошла в новата му квартира. Обадиха се по телефона и успя да убеди майка ѝ тази вечер да остане при него. Но беше нетърпимо горещо и така изведнъж се оказаха на плажа на неочакван Джулай.

 

Стана време да тръгват. Взе телефона на малката, направи още няколко снимки на изгрева, след това я взе на ръце и тръгна към колата. Плажа продължаваше да бъде огласян от „Джулай морнинг”, някой продължаваше да празнува. Кой знае, този някой може да легне в тревата до момичето, в което е влюбен, да я целуне и живота му да протече по различен начин. Може един ден това момиче да е неговата дъщеря, някой да я носи на ръце както я носи той сега. Но днес беше негова и това беше техния Джулай.

© SJS Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??