В началото беше тъмнина. Тежка и лепкава. После някой започна да чука по шибаната врата. Бавно и трудно дойдох в съзнание и веднага ми се дощя да изляза от него. Мисълта защо, по дяволите, отново си го причиних, започна да се оформя, но я отпъдих, преди да я формулирам напълно. Чукането продължаваше, но поне звънеца го бях изключил снощи. Погледнах часовника – 10:42. 7 часа сън. Недостатъчни, предвид сегашното ми състояние. Пресичайки хола, по невнимание минах близо до прозореца. Слънчевата светлина така ме удари, че за малко загубих равновесие, а мозъкът ми изпищя. Дотътрих се до вратата. Отворих.
О, секси!
През черната дъска на махмурлясалия ми акъл като бяла резка премина мисълта, че съм само по боксерки. За секунда. После изчезна.
К'во искаш, бе, Боро? - измучах аз нещо като въпрос
Е, как к'во, нали казахте с Калъпа, че ще ми помогнете с ремонта у майка ми!
Борислав – Боримечката или просто Боро – беше забравил да спре да расте. Над 1 и 90 висок, с маратонки 45ти номер и лапи като ...