Днес отново вали...
Днес отново вали...в душата ми също...Чувствам се сама и незнам защо...Имам прекрасни родители, които ме обичат, добри приятели, които ме подкрепят и все пак се чувствам сама. Защо става така? Животът ми не е розов, на никой не е, но има много по-зле от мен. Тогава защо се самосъжалявам? Защо всички го правят? Всеки има нужда от малко повече любов, малко повече внимание и разбиране...И когато не го получи се затваря в себе си, в своя измислен свят, където се чувства най-добре, там всичко е идеално и никой не може да го нарани...И все пак това е един нереален свят, а реалността ни чака отвън, и ако не сме готови да се борим с нея животът просто ще ни стъпче. Имам хиляди въпроси, но кой ще ми отговори? Вероятно никой... Някой неща нямат отговор, те просто се случват...
Днес отново вали, в душата ми също, навън е мрачно и пусто, в сърцето ми също...Но продължавам напред, незнайно защо. Без вяра във никой и нищо, без цел, без мечти...Но вярвам, че един ден всичко ще се промени за мен, за теб, за всички нас. Повярвай и ти! Не подавай ръка на самотата, не върви сам в тъмнината! Не прави моите грешки...
Все още вали, все още е мрачно и пусто, все още боли толкова много, но всичко ще спре, тъй както ще спре и дъждът...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛиЛия Илиева Всички права запазени
