26.03.2020 г., 18:07 ч.

 Дневник 1 

  Проза » Разкази
71 0 5
3 мин за четене

© Д.М. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е честно спрямо читателя Разказчето е много детайлно, унасящо, следствие от много други предидущи дни, пълни с очакване и трепети, предполагащо че онзи най - после няма да се появява като безмълвно дърво и ще обели някаква дума, дори и да е 'не те харесвам', читателите се отъждествяват с героинята, ровят си в спомените и се сравняват малките разлики между тяхната и описаната история ... а авторката накрая одно 'хряс' и - тишина, героинята я няма, дървото си се разхожда по света без своята обожателка, а читателят си задава въпроса ... три минути ми разказваха моята си история и тъкмо да стане ... и ме блъснаха с кола ??? Думите дупки правят. Ако не беше това сантиментално и емоционално разлюляване в началото, авторката спокойно можеше да извади моторната резачка и да си нареже героинята Не е честно спрямо читателя
  • Пепи ти, както винаги не ме разбираш. Няма да ти се обяснявам.
  • Добре е написано, а и спира точно когато очакваш нещо да се случи!

    Завет (Димо Иванов) - не му е допаднало нещо, защо очаквате всеки всичко да харесва на макс? Просто си е изразил мнението чрез оценката.

    мълниеносецът ли си? прочетох в профила
  • Аз пък не разбирам, защо му е на някой да слага ниска оценка на произведението. Момичето е само на 19 (според профила) - сега започва. Ами, като не ви е по вкуса просто си отминете. Та тя едва сега започва. И не всеки е Шекспир или Достоевски.
  • Интересно. Щом е написано, значи героинята е оцеляла... от черното.
Предложения
: ??:??