duffmckagan (Петър )
298 43
14.07.2011 г., 22:50 ч.

Дневникът на един баничкозависим 

  Проза » Хумористична
1078 0 8
2 мин за четене

Ден първи:

Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията - накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!... Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адолф Хитлер...

Ден втори:

Стоя пред витрината на една баничарница и ме обхващат мрачно поетични чувства. Рецитирам безмълвно Смирненски:

"Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!"...

Нощта на ден втори:

... Вия на пълна луна! А луната е кръгла като... вита баница със сирене.

Ден трети:

Вече не виждам хора, а банички на два крака - това е някаква болестно генерирана зрителна илюзия, която изглежда напълно реалистична... Затова не смея да кажа на дъщеря ми "Колко си сладка, ще те изям!", защото наистина ще я изям... Тя е една малка, сладка баничка на два крака!

Нощта на ден трети:

Сънувах кошмар - как ям дъщеря ми с боза! Събудих се целият облян в пот, но сит, сякаш наистина цяла нощ съм ял баничка с боза. Скочих като ужилен и отидох да проверя в детската - дъщеря ми си беше цяла. Въздъхнах с облекчение. Значи всичко е било просто един кошмар.

Ден четвърти:

Минах опасно близо до едно дете, което ядеше баничка. Толкова опасно близо, че детето остана с отворена уста, а аз с пълна. Детето така и не разбра как неговата баничка за миг изчезна безследно от ръката му - остана странно озадачено. Сигурно след тази случка ще започне да вярва в паранормални явления.

Ден пети:

Днес се събудих и вече не мислех за банички. Отворих широко прозореца и посрещнах току-що изгрялото слънце на новия ден - то грееше с жълтия си цвят на прясно изпечена кашкавалка! О, не, пак се започна! Ще се хвърля от прозореца!...

Ден шести:

... Хвърлих се от прозореца, но паднах на меко - на леглото ми, което имаше правоъгълна форма на софийска баничка... Но този път успях да се събудя окончателно. Коремът ми къркореше от глад. Беше толкова празен, че можеше да побере всички банички на света... Ах, как обичам света!

© Петър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??