Ден първи:
Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията - накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!... Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адолф Хитлер...
Ден втори:
Стоя пред витрината на една баничарница и ме обхващат мрачно поетични чувства. Рецитирам безмълвно Смирненски:
"Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!"...
Нощта на ден втори:
... Вия на пълна луна! А луната е кръгла като... вита баница със сирене.
Ден трети:
Вече не виждам хора, а банички на два крака - това е някаква болестно генерирана зрителна илюзия, която изглежда напълно реалистична... Затова не смея да кажа на дъщеря ми "Колко си сладка, ще те изям!", защото наистина ще я изям... Тя е една малка, сладка баничка на два крака! ...