… Събуди се Иванов – потен, стреснат, с мътен поглед…
Поогледа се, видя пак мрачните стени на съседния блок, извърна се от сивия ден, спря поглед на още по-мрачната съпруга. Киселааа… като миналогодишна туршия.
Отиде в банята, намествайки в движение разглобените си чаркове. Ама след тоя сън – как да се чувства? Кошмар! Хванали го някакви в униформи, съди го военен съд… И го осъжда – заради изказванията му, че трябва да се ликвидира корупцията, приети като призиви за сваляне на правителството.
Таман да го разстрелят, успя да избяга. Събуждайки се…
Абе, не е работа това – всяка нощ да сънува страхотии. Кога го преследва тиранозавър с немити зъби, кога хидра с лицето на шефа му изпълзява изпод леглото, кога баба Пена от горния етаж го посреща в спалнята неглиже…
Поизми се, сипа си кафе.
На екрана някакви приказваха, но той дори не ги погледна, камо ли да слуша. Визията, желание за промяна, политическа воля, ние сме прави, защото сме ние и сме на власт…
По пътя погледна витрината на близки ...