До бора борче расте
1.6K
0
2
1 мин за четене
Прочута е родопската каба гайда. Влезне ли в прегръдката на майстор гайдар, те се сливат в едно – сърце до сърце, дъх до дъх. С една въздишка изплакват скръбта, с един възглас споделят радостта. Родопската каба гайда е песен и съдба!
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил Киряков на смърт. Преди да го разстрелят, обреченият поискал да се сбогува с гайдата. Облегнал се на кървавия кол, както се облягал някога на роженските борове, издухвал от набъбналата в душата му мъка, та препълнил меха. Трепнали пръстите и от гайдата бликнала песен – песен за българско.
В сърцата на войниците прокапала топлинка. Песента ги заливала и галела, сочела им Слънцето, водела ги по росни поляни, спомняла им дом и дечица. Не се намерило кой да я разстреля. Помилвали Киряка.
Това не е легенда, а самата истина. До преди няколко години, когато беше още жив, мнозина е разчувствал с омайващата си свирня. А гайдата му и сега се пази като скъпо наследство от неговия внук.
В тома е скрита магията на родопските гайдари – от дядо на внук, от стар на млад се дава в наследство песен и майсторство. Първо на Роженския събор заручаха наведнъж сто гайди. Сега се умножиха с новите майстори, излезли от музикалното училище в село Широка лъка, от Окръжния (бел. ред. – ДЮФА – днес) пионерски ансамбъл в Смолян, от самородните тридесет школи по села и градове с над четиристотин момчета пионери.
- До бора трябва борче да расте! – каза дядо Атанас Гогов от село Смилян. Четиридесет години е бил горски в гората, а шейсет - гайдар в селото. За да усеща гъдела на „Живота”, като се пенсионирал, събрал край себе си деца от основното училище и ги повел по пътеките на гайдарското майсторство. Над четиридесет души е изучил, а най-малките му ученици са Звездо Каменов, Искрен Хаджиев и Светлин Гърбелов.
- Ако ги събера всичките заедно, свиренето им би изпълнило долината на река Арда, би заглушило бурята по околните върхове! – казва гордо старият гайдар.
Смолян – Димитър Моралиев
Вестник „Септемврийче” Брой 1/6999/ - 05.01.1983г.
В последната част Авторът Димитър Моралиев представя моя дядо (дядката, както го наричахме ние, четирите му внучки) Насо...
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил Киряков на смърт. Преди да го разстрелят, обреченият поискал да се сбогува с гайдата. Облегнал се на кървавия кол, както се облягал някога на роженските борове, издухвал от набъбналата в душата му мъка, та препълнил меха. Трепнали пръстите и от гайдата бликнала песен – песен за българско.
В сърцата на войниците прокапала топлинка. Песента ги заливала и галела, сочела им Слънцето, водела ги по росни поляни, спомняла им дом и дечица. Не се намерило кой да я разстреля. Помилвали Киряка.
Това не е легенда, а самата истина. До преди няколко години, когато беше още жив, мнозина е разчувствал с омайващата си свирня. А гайдата му и сега се пази като скъпо наследство от неговия внук.
В тома е скрита магията на родопските гайдари – от дядо на внук, от стар на млад се дава в наследство песен и майсторство. Първо на Роженския събор заручаха наведнъж сто гайди. Сега се умножиха с новите майстори, излезли от музикалното училище в село Широка лъка, от Окръжния (бел. ред. – ДЮФА – днес) пионерски ансамбъл в Смолян, от самородните тридесет школи по села и градове с над четиристотин момчета пионери.
- До бора трябва борче да расте! – каза дядо Атанас Гогов от село Смилян. Четиридесет години е бил горски в гората, а шейсет - гайдар в селото. За да усеща гъдела на „Живота”, като се пенсионирал, събрал край себе си деца от основното училище и ги повел по пътеките на гайдарското майсторство. Над четиридесет души е изучил, а най-малките му ученици са Звездо Каменов, Искрен Хаджиев и Светлин Гърбелов.
- Ако ги събера всичките заедно, свиренето им би изпълнило долината на река Арда, би заглушило бурята по околните върхове! – казва гордо старият гайдар.
Смолян – Димитър Моралиев
Вестник „Септемврийче” Брой 1/6999/ - 05.01.1983г.
В последната част Авторът Димитър Моралиев представя моя дядо (дядката, както го наричахме ние, четирите му внучки) Насо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
