Nikkyz98
34 резултата
СМИСЪЛ В ЖИВОТА
Тръгнахме да търсим смисъл във живота,
само двамата, вървим по този свят широк.
Да търсим нещо непознато за човека,
да научим един незабравим урок. ...
  639 
Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.
Крия се между листата на разцъфнала кайсия.
Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,
аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.
Аз съм облаче бяло, ...
  579 
И така утихнаха сълзите,
в забрава си отиде пролетта,
и небето синьо се разплака,
и настъпи есента.
А стичаха се по неволя ...
  535 
Песента е посветена на един човек, който заслужава едновременно най-доброто и най-лошото.
Моля ви, давайте ми само компетентни коментари, защото все пак съм на 15 и още прохождам в композирането. Благодаря предварително! :)
  2088 
Обичайният ден на тийнейджъра започва с проверка на социалните мрежи - Facebook, Instagram, Tumblr... на айфона. Следва половин час избор на тоалет - кораловото синьо не може да бъде комбинирано с кралско синьо, просто е невъзможно! Но и Terranova не може да бъде съчетана с Tom Tailor! Глупости!
Тов ...
  1156 
Ето това така и не можах да го разбера - да носиш маркови обувки, дрехи, аксесоари и още куп неща си е привилегия. Еми, добре. Очевидно човечеството дотолкова е оглупяло.
Нека си припомним какво е предназначението на дрехите - да не ходиш гол и да ти е топло през зимата - най-просто казано. Същото в ...
  1844  15 
Текст, музика, аранжимент и изпълнение: Мария Шанел
ТОВА СЪМ АЗ
Не ме е срам да ходя без грим.
Не ме е срам да се държа смешно.
Не ме е срам да кажа "Обичам те". ...
  1916 
Не мога да повярвам, че ти, точно ти ми казваш да остана спокойна. Ти, който караш сърцето ми да препуска само с един поглед. Ти, който ме поглеждаш и дъхът ми секва. Ти, който караш пулса ми да се забавя и да учестява едновременно.
Кажи ми, как да остана спокойна? Та нали си тръгваш... Пак ще сме з ...
  943 
  2335 
Извинявам се за лошото качество, записът е правен в домашни условия.
  2683 
Дишах. Бях жива и дишах. Примигах. Светлината от флуоресцентните лампи се забиваше в очите ми като игла. Отидох до отворения прозорец, опрях лакти о перваза и се надигах на пръсти. Сутрешният хлад ме лъхна, изпълни дробовете ми и погъделичка бузите ми. Топлият ми дъх оставяше облачета пара в студени ...
  683 
Не ме попита дали ми се плаче,
когато ме остави на булеварда сама.
Около нас снежинки играеха,
а аз още стисках чаша с чай в ръка.
Гледах те как си отиваш. ...
  1290 
Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...
  843 
А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...
  1306 
Гледам живота през замъглено стъкло.
Виждам само смътни фигури в мъглата.
И сякаш прашинка е попаднала в мойто око,
то да те види не може да дочака.
Красиво е да ми повярваш. ...
  695 
Аз не съм на тоя свят зарад' тебе.
Аз не съм на тоя свят заради някой друг.
Аз съм тук, сега, единствено заради мене.
Да правя на тия, дето ме мразят напук.
Аз в тия очи се огледах. ...
  788 
Аз съм твоето лято, къпещо те в светлина.
Аз съм твоето лятно момиче,
обичащо те повече от всичко на света.
Аз съм твой порок, твоя радост.
Твое желание, твоя слабост. ...
  653 
Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...
  859 
Вечерта надвисва над земята.
Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.
Вземам сух комат и слагам залък в устата.
Дрехите захвърлям.
Навеждам аз глава и се моля да съм твоя. ...
  1112 
Във водите тихи на планински извор пак оглежда се сребристата луна.
Срамежливо тя огрява тихата полегнала земя
и пее лунна песен, навяваща тъга:
"Спи, мой мил, любим,
от живота всеки миг свободно изживей, ...
  661 
В един ден, слънчев колкото беше и собственото ми настроение, излязох да се разходя в парка. Тогава бях юноша, на не повече от петнадесет години. Бях харесван от младите девойки, защото бях надарен от бога с красива външност и блестящ ум. По онова време не се срещаха младежи, притежаващи и двете едн ...
  1401 
Една мисъл се стрелна в ума ми.
Светла като ден, тъмна като нощ.
Като гръм от ясно небе ме прониза.
Донесе ми сила и психическа мощ.
Защо тази мъничка мисъл? ...
  667 
Птиченцето на късмета кацна на моето рамо.
Това беше ти.
Но то кацна веднъж само,
преди безвъзвратно да отлети.
Дните, прекарани с теб са награда ...
  1323 
Вдишах. Задържах въздуха и шумно издишах. Погледнах вляво от мен. Белият ми самоед лежеше отпуснато там и дишаше тежко. Въздъхнах. Прокарах пръст по лъскавата корица на новата ми книга. Оставих я на тревата и се протегнах. Слънцето грееше, всичко се пукаше от жега, а аз стоях навън. Когато всички се ...
  803 
Красавице, красавице,
виждам те обляна в златиста светлина.
Ти си моят ангел-хранител,
караш ме да се усмихвам
и да не чувствам болка и тъга. ...
  741 
Сама съм на плажа.
Тихо е. Само морските вълни
се плискат в брега.
Седя и гледам залеза.
Докато слънчевите лъчи ...
  1119 
Топлият дъх на едно отминало лято
още развява моите коси,
но заплашва да си тръгне
като птиче пернато
и пожара в моята душа да угаси. ...
  707 
Когато ти си тръгна,
ме остави сам-сама.
Моето сърце изтръгна.
Не помисли ли за това?
Чаках те да се обадиш. ...
  1089 
Какво би станало, ако забравим, че сме живи?
Какво би станало, ако забравят те за нас?
Ако нечии страсти диви умрат в целувката си
в този огнен, див захлас?
Какво би станало, ако днес е последният ни ден? ...
  1209 
Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...
  822 
В момент на слабост заридавам,
лицето си покривам аз с ръце
и радост сляпа си внушавам,
че има в моето сърце.
Оглеждам се наляво и надясно, ...
  1104 
Ти ми казваше: „Обичам те“,
но аз не можах да ти повярвам.
Права се оказах за това.
Ти винаги обичаше друга.
Събрахте се двама. Аз останах сама. ...
  740 
Вампири не съществуват. Нека никой не се залъгва. Те не съществуват. Не и такива, каквито хората си ги представят.
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...
  1278 
Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...
  922 
Предложения
: ??:??