26.04.2012 г., 10:24 ч.

До Него 

  Проза » Писма
1120 0 0
1 мин за четене
Здравей, помниш ли ме? Момичето, което винаги се държеше добре с теб, беше мила и нежна, и срамежлива (както веднъж ти каза)... Помниш ли онова момиче, което засияваше, когато те виждаше, а когато я даряваше с усмивка и минимално внимание, беше най-щастливото необвързано момиче в целия свят. Знаеш ли, че тя нямаше очи за друг, освен за теб. Знаеш ли колко се притесняваше да ти напише картичка за "Свети Валентин", която най-точно да опише какво чувства. Прочете ли я въобще? Помниш ли какво беше написала? - Твоето съществуване е причина за моето щастие... И знаеш ли, точно на 14-ти февруари, написаното се потвърди, докато аз стоях и се чудех дали ти е харесало посланието, видях във фейсбук, че си се обвързал. И първоначално се разстроих, но после осъзнах, че има причина да си с нея, щастлив си, а това за мен беше най-важно. Как се чувствах отвътре? Несигурна, раздвоена, разочарована и щастлива, заради твоето щастие. Имаше и по-лоши дни, повярвай... Видях ви ръка за ръка, а после се прегр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??