Здравей, помниш ли ме? Момичето, което винаги се държеше добре с теб, беше мила и нежна, и срамежлива (както веднъж ти каза)... Помниш ли онова момиче, което засияваше, когато те виждаше, а когато я даряваше с усмивка и минимално внимание, беше най-щастливото необвързано момиче в целия свят. Знаеш ли, че тя нямаше очи за друг, освен за теб. Знаеш ли колко се притесняваше да ти напише картичка за "Свети Валентин", която най-точно да опише какво чувства. Прочете ли я въобще? Помниш ли какво беше написала? - Твоето съществуване е причина за моето щастие... И знаеш ли, точно на 14-ти февруари, написаното се потвърди, докато аз стоях и се чудех дали ти е харесало посланието, видях във фейсбук, че си се обвързал. И първоначално се разстроих, но после осъзнах, че има причина да си с нея, щастлив си, а това за мен беше най-важно. Как се чувствах отвътре? Несигурна, раздвоена, разочарована и щастлива, заради твоето щастие. Имаше и по-лоши дни, повярвай... Видях ви ръка за ръка, а после се прегръщахте, изглеждахте толкова влюбени, или по-скоро ти, за нея не мога да гарантирам, защото ми изглеждаше крайно отнесена, но може би така се чувстват късметлийките, попаднали в твоя списък - бивши и настоящи, на седмото небе. Не знам, аз не можах да изпитам тази радост... Знаеш ли какво разбрах, когато ви видях, че сте се разделили: не почувствах удовлетворение и дори не се обнадеждих, въпреки че през цялата ви връзка таях надежди, точно тогава разбрах, че нямам шанс. Но до днес не се отказвах от теб, гледах профила ти всеки ден, харесвах снимките ти с някакви момичета - "просто приятелки", мечтаех единствено веднъж да се сетиш за мен и да ми обърнеш внимание... Но това така и не се случи, не се отказвам от теб, защото вече си ми безразличен или защото съм се уморила, а защото спирам да търся любовта... Няма да се притеснявам повече за това какво ще направиш, ти беше едно мъчително и прекрасно минало...