До светлината в края...
Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до теб. Един път врекъл се, сигурността на сърцето ми е в ръцете ти. Да бъда до твоята личност. Да докосвам косите ти и да целувам челото ти след дългия работен ден.
Свързването е духовно. Съзнанието едно. Полюсите два. Обединението – в центъра на Силата. Аз съм тук. Аз съм с теб. Думите ми са твои. Душата ми пази нашия дом. И когато застанеш пред огледало, искам да усещаш спокойствие и опора. Когато се запътиш към твоите деца рано сутрин... желая да си уверена, че можеш да разкажеш информацията, с която разполагаш, и да оставиш на тях възприятието. Нека, когато се изправиш там, пред себе си, да бъдеш щастлива от живота и възможността му да те тласка напред. И нагоре. Към върховете, определени за теб. Защото ти самата си пътник. Не просто турист, бродещ по известната карта. А аз ще си бъда вкъщи и тихо ще те наблюдавам със своите очи. Ще слушам как четеш и как разказваш. Ще разсъждавам заедно с теб за подареното ти в делника. И ще се смея на малките ти ежедневни терзания. Защото животът е кратък. И е това, което прегръщаш. Защото Той е провокатор, а ти си действие. Защото нищо друго не струва толкова, колкото личното здраве и благодарността към секундите от вкусването им. И нито веднъж не бих се засрамил от твоите постъпки. Всички спомени са изградени с най-правилните ходове и решения за момента. Защото именно те отвеждат до най-доброто за нас. С което да продължим към новия избор...
И в старостта си ще те разглеждам със сълзи. Че не мога да те вдигна на ръце и понеса по поляните, както правех като млад. Че не мога да се изправя тъй бързо, за да те посрещна на прага и да те погледна ясно. Ще побелявам с примирение и обич към оставащите ми дни. Към теб. И нашето създадено. Ще те обичам дори по-искрено от преди. Безмълвно ще се разкайвам на неможенето ми да оставам с теб до края на нощта. На безсилието си да скоча и да ти кажа просто „Спри!“. Да ти припомня, че нищо не зависи от това. Но ще бъда див и луд в любовта си към теб. По-притихнал видимо, но все така развълнуван в кръвта. А в последните си минути ще се помоля да те срещна и в следващия си път...
Защото с теб е хубаво, моя любов!
С теб е хубаво...
Попивам сълзите си в момент на емоционалност,
после... после те поглеждам и ти се усмихвам с благодарност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.Д. Всички права запазени
Благодаря ти!
