23.05.2014 г., 13:10 ч.  

Добре дошъл в Умиралника 

  Проза » Разкази
1124 1 27
8 мин за четене

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво и силно. Какво е Умиралника - България ли е? Много жалко наистина! Поздравления!
  • Тъй като нямам думи, просто ще кажа, колко много ми хареса!
  • Сълзите ми се стичат по брадата.Много е силно ..... ,разтърсващо ...Старите и мъдри хора казват: ВСЕКИ СИ НОСИ КРЪСТА
  • Много е добро!!
  • Поздравления за разказа. Много истински. За съжаление подобни неща ги има в много от българските села!
  • БРАВИСИМО!!!
    ((( )))
  • Силно въздействащ, талантливо написан разказ!
    Поздрави и от мен!
  • Нямам думи да кажа каквото и да е! Шапка ти свалям, Кети!
  • Е,Кети-браво успя да ме просълзиш.Да дава Бог никой да не изпада в подобна ситуация,ама има неща,които трябва да бъдат заплатен само,че не с пари.А,относно ,,рекламата,, даже не съм си и помислил,а някъде да се споменава производител?Бъди здрава и,колкото си направиш-ЩАСТЛИВА!
  • Наистина тази творба няма нужда от коментар. Всяка буквичка, всяка думичка, всяка мисъл се врязва в съзнанието и тресе душата.
    Поздрави!
  • Много е хубаво, Кате! Благодаря ти.
  • Разтърсваща история!
  • Невероятна си просто!! Друга дума нямам!! Прегръщам те!!
  • Кети,какво мога да кажа, след прочита на този разказ,първо потръпна кожата ми после се сви и гърлото,магия е твоето творчество!Поздрав!
  • Хм, изненада ме! Изобщо не очаквах такъв обрат и финал, наистина е станал страхотен разказ, добре те води този твой образ на старицата. Чакам още изненади Жива и здрава, Кети!
  • Тежък разказ си написала, Кети! Харесах!
  • Наистина си душевадка!Режеш и кърпиш едновременно с думите!
  • Кети, Кети...прочетох първо коментрите и си викам "аз съм мъжко момиче, няма да ревна и аз. Все пак съм на работа, я!" Ама не устисках! Така си го напусала, че още си подсмърчам! Златно ти е перото Кети!!!
  • !!!
  • Кети, поздравявам те! Разказът е присъда и награда едновременно.
  • Браво, Кети!
  • Кети,Кети...Умееш да разплакваш!Толкова е истинско, толкова достоверно и талантливо написано!Браво, мила!Хвана ме тази мъка и не ме пуска, защото много може да се мисли по твоя разказ.
  • И от мен едно браво. Поздравления! Чудесен разказ.
  • Буцата в гърлото ми е по-голяма от Балкана и по-горчива от пелин.Поклон пред таланта ти,Кети!
  • Съдби..., много тъжно и трагично - това са хора нещастни, самотни и изоставени..., а наистина има много българчета родени в Испания, не са виждали къщите на родителите си, не могат да пишат и четат на български...!!!
    "Старата стоя будна до среднощ. Гледаше снимките на куцата испанка и двете дечица - здрави и читави, едното черничко като майка си, другото - дебелобузесто и румено като баща си. Как ли се казват, се питаше, дали поне едното е кръстил с българско име?"
  • С последната думичка вече капнаха... не можах...
    Душевадка си ти, Кети.
    Браво и от мен!
  • БРАВО!
Предложения
: ??:??