Вървя по улицата и ми се струва, че хората ме наблюдават по някакъв особен начин. Може би ми се радват, защото виждам по лицата им усмивка. Вероятно виждат в мое лице приятел... Някои вдигат ръката си до главата, завъртат я странно, но не се сещам какво означава... Във всеки случай това движение не е рязко и не ме плаши.
Някак ми е замаяно...Вървя, но не зная къде отивам, какво искам да направя... Нося се без определена цел. Защо? Някакви мътни чувства и мисли се въртят в главата ми...
Вървя и чувам някакъв глас, който нарежда нещо... Кой ли ми говори? Не виждам никого, а гласът продължава...Аз ли си говоря сам? На кого говоря? Защо го правя?
Вечер се прибирам в малкото си жилище и забелязвам, че всичко е разхвърляно... Няма осветление, няма парно...Защо? Защо са ми ги спрели? Не се сещам... На масата има някаква коричка хляб...Има лош вкус на мухъл, но аз лакомо я изяждам. Пийвам си вода от чешмата...Мушвам се под завивката и заспивам...
Сънят ми е накъсан... Виждам лица, които ми се ...