3.07.2018 г., 13:14

Добро дело

738 0 0
2 мин за четене

Вървях си по пътя към дома. Изведнъж вниманието ми беше привлечено от някакво движение в живия плет под една къща. Наведох се и какво да видя – малко врабче се беше скрило отдолу – паднало от гнездото. Опита се да излети, но не можеше още, все бягаше по тротоара. Огледах се за гнездото му, но не видях такова. Първо си помислих да го отмина това пършиво врабче – да го оставя на съдбата му, но ми стана жално. Какво ли съдба го очакваше – между зъбите на някой котарак... Реших да го прибера вкъщи.

Приближих се наведен към врабчето и го вкарах в един ъгъл. Внимателно го хванах с две ръце. То изписука, опита се да се освободи и после като не успя, се сгуши в шепите ми и примря. Занесох го вкъщи.

Когато се прибрах намерих в апартамента си една кутия, сложих някакво парцалче отдолу и сложих врабчето вътре. Занесох му и малка паничка с вода и му надробих трохи хляб. Известно време го гледах, но врабчето само си стоеше в ъгъла на кутията, нищо интересно не правеше. Не поглеждаше нито хляба, нито водата. Направи два-три опита да излети от кутията, но не успя и се отказа. Остана да се гуши в ъгъла.

Оставих врабчето и отидох в съседната стая. По някое време чух как то изписка. След малко пак. Отидох при врабчето – то пак се опита да излети от кутията. Горе-долу беше минал половин час, откогато го бях донесъл у дома. Не беше докоснало трохите. Помислих си, че ако изнеса кутията на масата на верандата тогава врабчето като изпищи и родителите му ще му донесат я червейче, я мушичка. Не се замислих много – тогава бях зает с нещо и пискането на врабчето ме дразнеше, и исках да реша „проблема“ с него бързо.

Изнесох кутията на верандата и се прибрах у дома. Занимавах се нещо с компютъра и забравих въобще за врабчето. Чувах го как писка няколко пъти, но не ме разсейваше, така както, когато беше в съседната стая.

По някое време отвън се чуха последователни писукания, след което врабчето замлъкна. С любопитство излязох на верандата. Погледнах в кутията. Там имаше останало само едно перце. Разбрах какво се беше случило – някой котарак беше чул писуканията на врабчето, и го бе грабнал. Стана ми мъчно, че доброто ми дело беше свършило така.

Хм, защо ли ви разказвам тази история? Ами ей така сигурно исках да кажа, че човек трябва да довежда добрите си дела до край. Малките услуги завършват с нещастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роско Цолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...