Вървях си по пътя към дома. Изведнъж вниманието ми беше привлечено от някакво движение в живия плет под една къща. Наведох се и какво да видя – малко врабче се беше скрило отдолу – паднало от гнездото. Опита се да излети, но не можеше още, все бягаше по тротоара. Огледах се за гнездото му, но не видях такова. Първо си помислих да го отмина това пършиво врабче – да го оставя на съдбата му, но ми стана жално. Какво ли съдба го очакваше – между зъбите на някой котарак... Реших да го прибера вкъщи.
Приближих се наведен към врабчето и го вкарах в един ъгъл. Внимателно го хванах с две ръце. То изписука, опита се да се освободи и после като не успя, се сгуши в шепите ми и примря. Занесох го вкъщи.
Когато се прибрах намерих в апартамента си една кутия, сложих някакво парцалче отдолу и сложих врабчето вътре. Занесох му и малка паничка с вода и му надробих трохи хляб. Известно време го гледах, но врабчето само си стоеше в ъгъла на кутията, нищо интересно не правеше. Не поглеждаше нито хляба, нит ...