Доброта

       Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на топка човешка фигура. Никой не се интересуваше. Затова и Иван се зарадва толкова на питието. Подуши го и разбра, че е кафе.

- Благодаря, момче! – продума му на английски със силен български акцент, от който така и не успя да се отърве

- Съжалявам, че не е повече… Аз самият нямам много… Наскоро се преместих в Ню Йорк. Студент съм. Ще стана архитект. Мечтата ми е да проектирам къщи за хора в нужда.

- Благородна мечта…

- Благодаря Ви! Утре ще намина пак!

Хлапето си тръгна и Иван се загледа след него. Мина доста време, откакто си бе позволявал да мечтае. Спомените му го върнаха в България, където някога имаше приятели и малък апартамент близо до центъра на град Русе. Майка му,Лиляна, отдавна бе починала от рак. Баща му, Георги, го преживя тежко, но нямаше избор освен да продължи да живее. Налагаше се да работи и да се държи силен заради сина си, в когото влагаше всичките си надежди.

Иван изкарваше що-годе добри оценки в Русенския университет, но скоро осъзна, че там не се чувства на място. Докато другарите му се вълнуваха за този или онзи изпит, той започна да си мечтае за друг живот, на друго място. Един ден просто не издържа – прибра се вкъщи  и призна пред баща си, че не желае да учи повече. Беше се запознал с едно момче на име Генадий, който след две седмици заминаваше за Кайро да работи като аниматор за летния сезон. Беше им се отворило още едно свободно място и Иван искаше да замине с него. Баща му изобщо не бе очарован от идеята. Да пусне сина си в непозната държава с непознати хора? Как ли пък не! Но след дълги увещания, че няма да е сам, ще е с други българи и фирмата е изключително коректна, Георги разбра, че синът му няма да се откаже.

Иван прекъсна следването си, а Кайро бе само началото. Започна да работи на различни места, в различни градове – във Варна поработи в чейндж бюро, беше рецепционист в хотел в Златни пясъци и отново аниматор, но този път на остров Тасос, Гърция. Последно дори се бе върнал в Русе и опита работа в офис, за разнообразие, но и това не му донесе желаното удовлетворение.

Неусетно годините се изнизаха и Иван се намери двадесет и осем годишен без преспективи за уседнал живот и семейство. Всъщност, идеята за семейство се заличи в ума му още от онова пътуване до Кайро, когато по-ясно от всякога осъзна, че момичетата не го привличат. С Генадий прекараха едно незабравимо лято. За съжаление, пътищата им се разделиха, изгубиха следите си и Иван нямаше представа какво ли се случва в живота на първия мъж, когото е обичал. След него имаше още няколко любовника, но нито един от тях не можеше да се сравнява с онези първи трепети, когато всяко усещане е ново и наситено с екстаз.

Една нощ Иван просто закупи билета си за Ню Йорк, стегна багажа си и замина. Не го свърташе на едно място, а на баща си обясни, че отива на гости при приятели.

Пристигна в Ню Йорк без план и пари. Имаше две нощи платена стая в хостел, който бе по-мизерен от всички места, където му се бе налагало да нощува до сега. Свърза се със своя позната американка, с която работиха в Гърция. Илейн се съгласи да се срещнат, разказа му това-онова за града. Помогна му да напише и разпечата копия на биографията си. Това се случи в първия ден от престоя му в Голямата ябълка. След това Илейн спря да вдига телефона си и той така и не я̀ видя отново.

Никой не го нае на работа, а малкото средства, които носеше в себе си, бързо се стопиха до нулата. Преди да се усети не останаха достатъчно дори, за да се прибере в България. Така Иван започна да проси. Надяваше се на щедростта на непознатите. Опитваше се да събере достатъчно за билет към вкъщи, но парите едва му стигаха, за да не умре от глад. Изнизаха се два месеца, преди да намери сили, а и достатъчно монети, за да се обади на баща си. Излъга го, че си е намерил работа. Излъга го, че е добре и е щастлив. Втория път, когато му звънна разбра, че баща му е починал от сърдечен удар. Шокът разтърси душата му и той дълго оплаква родителят си, свит на кълбо в неприветливата Ню Йоркска уличка.

Измина една година и Иван спря да бъде личност. Сля се със сивотата на града, превърна се в един от многото бездомни. Общуваше с един-двама от другарите си по съдба, но повечето избягваше. Не ги харесваше особено – в самото начало му лепнаха прякора Руснака и той по никакъв начин не успяваше да ги убеди, че е българин. Накрая се отказа. В крайна сметка, на улицата има ли значение от къде идваш?

Първите снежинки се отрониха от натежалите небеса. Иван се загърна по-плътно в опърпаното одеяло. За тази нощ бе избрал да се свие до осветената витрина на магазин за дрехи. Собствениците не го гонеха, а продавачката от време на време му даваше било сандвич, било някой плод. Вледенените му пръсти обвиха топлата чаша кафе. Той отпи жадно благодатната напитка. Мислено благодари за добрината на непознатото момче.

***

Шефът ѝ е абсолютен ненормалник. Дженифър знаеше това, колегите ѝ знаеха това, дори нещастната съпруга на проклетото копеле знаеше това. Работеше във вестник “Дейли Летърс” от две години. За това време бе написала поне стотина статии, винаги ги предаваше навреме и с минимален брой правописни грешки.И какво? Гаднярът продължаваше да ѝ дава глупави задачи!Някаква лелка от Куинс твърди, че видяла НЛО. Джен не разбираше защо изобщо трябва да се отразяват подобни дивотии и защо точно тя.

Дженифър шмугна малкото си, чипо носле в топлия червен шал и настръхна под черното палто. Както се бе замислила, срита нещо с крака си и звука я̀ стресна. До червените ѝ ботуши се мъдреше празна чаша от местното кафене. Хората не се научиха да си хвърлят боклуците, целият град е заринат, помисли си тя. Нещо в тъмнината се размърда. Бездомник. Той посегна плахо към чашата и я̀ гушна, сякаш е най-ценното му притежание.

- Извинете. Сигурно съм заспал и се е изтъркулила.

Силният му акцент ѝ направи впечатление. Сигурно е руснак, реши Джен.

- Не се притеснявайте.

Направи няколко крачки и го отмина. Сетне спря. Снежинките бавно, но сигурно се засилваха. Дженифър погледна назад към мъжа, свит на кълбо, зъзнещ върху парче картон. Не можеше да го остави там. Горкият, така едва ли щеше да преживее нощта, особено ако температурите продължат да падат със същата скорост.

- Господине? – той подскочи – Не исках да Ви изплаша. Как е името Ви?

- Иван.

Сънуваше ли? Добре облечената дама от преди малко, с кестеняви къдрици и зелени очи, му говореше?

- Здравей. Нали може на “ти”? Аз съм Дженифър. Живея наблизо. Искаш ли да дойдеш с мен за през нощта? Не, всъщност настоявам да дойдеш. Студено е, ще измръзнеш тук. Вкъщи имам храна и парно. Е? Какво ще кажеш?

Отне му време да осъзнае думите ѝ. Защо ѝ е на тази непозната да го приютява? Можеше ли наистина да тръгне с нея? Мисълта за топла храна обаче го изкушаваше.

- Защо? Защо бихте го сторили за мен, един бездомен никой?

Дженифър се усмихна.

- Защото вярвам в доброто.

***

Иван се избърса в меката, бяла кърпа и се огледа в огледалото. Не помнеше кога за последно си взе свестен душ. Дженифър му осигури всичко необходимо, за да се избръсне и той едва разпозна собственото си лице. Черната му коса бе дълга под раменете, кафявите очи трескаво оглеждаха всичко наоколо. Розови плочки, бяла фаянсова мивка и вана. Пухкави килимчета и аромат на чистота. Благодетелката му дори намери риза и чифт панталони, по всяка вероятност забравени от някое гадже, които му пасваха идеално. Не можеше да не се удиви на късмета си.

Облече се и излезе от банята. Лъхна го приятен аромат на печено месо и картофи.

- Хей, виждам, че си готов. Вечерята е сервирана.

- Никой не е правил такова нещо за мен. Нямам как да се отблагодаря. – силно думкане се чу иззад една от затворените врати в апартамента и Иван неволно подскочи – Какво беше това?

- О, нищо особено, игнорирай го. Знаеш ли, харесва ми акцента ти. – отбеляза тя – Руснак?

- Българин. – Дженифър замига насреща му недоумяващо – Няма значение. – съжали я̀ той накрая

- Искаш ли нещо за пиене? Сода, вино, уиски? – попита тя, все така усмихната

- Само вода, моля.

- Настоявам и за чаша вино. Не обичам да пия сама.

Иван седна на кръглата маса в холчето. Храната изглеждаше толкова апетитно, а от миризмата му се завиваше свят. Едва дочака домакинята да се присъедини, за да започне с вечерята.

За броени минути опразни чинията си. С жажда изпи и водата, и виното, което не си позволи да откаже. Дженифър го гледаше вторачено.

- Извинявай. Просто не съм виждала друг човек да яде толкова бързо.

- Беше много вкусно. Не бях ял… ами, да, не бях ял скоро.

- Горкичкият. Сигурно е трудно там, навън. Искаш ли още вода? Или месо?

- Не, благодаря. Само вода. Но нека да си налея аз, толкова много направи за мен вече.

- Кухнята е натам.

Иван стана от масата и се олюля. Подът се движеше в причудливи форми, стените и мебелите се разтягаха като направени от гума.

- Руфи[1] този път действа бързо.

Силен шум като от счупено стъкло се чу иззад същата затворена врата.

- Готов е, Лин. Боже, колко е нетърпелива!

Сърцето на Иван заблъска лудо. Нещо се случваше. Бе изгубил контрол над тялото си. Краката му се подкосяваха всеки път, щом опитваше да стане. Затворената врата изскърца и от мрака вътре излезе нещо. Не, не нещо. Жена. Той различи дълги, руси коси. Подпухнало, бледо лице и разкървавени устни.

- Пак си ги разранила. Лудетината ми тя.

Иван лежеше безпомощно на земята до масата. Русата жена го приближи и протегна към него ръка с изгризани до кръв нокти. Бе облечена в тънка, прозрачна бяла нощница.

- Лин, това е Иван, новата ти играчка. Иван, мили мой, запознай се с малката ми сестра, Лин. – звънкият ѝ смях огласи стаята, преди мъглата да изключи съзнанието му.

***

Иван отвори очи.

- Не го вдига, Джен. Донесе ми счупена играчка!

- Не е счупен, Лин. Успокой се! Може би дозата му е дошла в повечко. Едва ли е нещо, което малкото синьо хапче да не може да оправи. Сега се връщам.

Стаята бе притъмнена. Сетивата му се събуждаха лека-полека и следващото, което осъзна бе, че е гол. Лежеше върху легло. Не, беше завързан за него. И не беше сам.

Лин се бе навела над пениса му и го разглеждаше. Нейната голота го смути повече от неговата собствена. В стаята влетя Джен.

- Оу, някой е буден. - тя тикна набързо нещо в устата му и той трябваше да го глътне, за да не се задави – Готово. Скоро ще подейства.

Каквото и да беше, Лин изглеждаше развеселена. Ухили му се с жълти като косата си зъби.

- Моля… Пуснете ме. Няма да кажа…

- Шшшш! Тихо, тихо! Не искаш да разстроиш сестра ми, нали? И без това не е особено очарована, че не ти става. На колко си всъщност? Не изглеждаш на повече от тридесет?

- Аз съм гей. Не искам!

Лин и Дженифър се спогледаха преди да избухнат в смях. Първичен, чист смях, от онези, след които те заболява корема и не можеш да дишаш свободно.

- Той е гей! – през сълзи каза Джен – Не мисля, че си чукала гей до сега, а? – смехът им се поднови с нова сила, докато благодетелката му взе парцал и го натика  в устата му.

- Аз говоря сер.. Мммм!

- У! – извика Лин – Работи! – досега безплодните усилия на ръката ѝ върху члена му най-сетне дадоха резултат.

Тя се наведе и го пое в устата си. Раните на устните ѝ бяха засъхнали, но сега се отвориха. Засмука го жадно докато съвсем се втвърди преди да го възседне.

Иван се замята като диво животно, но това изглежда само я̀ забавляваше. Въжетата бяха стегнати здраво и скоро крайниците го заболяха от усилията да се освободи. Все още се чувстваше леко замаян от каквото и да му бяха сложили в храната или пиенето по-рано. Лин се движеше нагоре-надолу по ерекцията му и той ненавиждаше възбудата си. Големите ѝ гърди се люшкаха гротескно. Иван осъзна, че са му дали виагра. Нямаше какво друго да е. Никога не би го възбудила жена. Никога до сега не бе правил секс с жена. Догади му се, но стомахът му отказваше да върне вкусната вечеря. Празните конвулсии го измъчваха допълнително. Лин стенеше отгоре му и играеше с клитора си. Той усети, че скоро оргазмът ще го връхлети. Горещи сълзи се затъркаляха по бузите му.

[1] Рохипнол – упойващо вещество без особен аромат и мирис; известно е още като “дрога за изнасилване” - докарва жертвата до състояние на полусъзнание; медикаментът се използва като анестетик преди операция или като силно приспивателно.