Доброта
Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на топка човешка фигура. Никой не се интересуваше. Затова и Иван се зарадва толкова на питието. Подуши го и разбра, че е кафе.
- Благодаря, момче! – продума му на английски със силен български акцент, от който така и не успя да се отърве
- Съжалявам, че не е повече… Аз самият нямам много… Наскоро се преместих в Ню Йорк. Студент съм. Ще стана архитект. Мечтата ми е да проектирам къщи за хора в нужда.
- Благородна мечта…
- Благодаря Ви! Утре ще намина пак!
Хлапето си тръгна и Иван се загледа след него. Мина доста време, откакто си бе позволявал да мечтае. Спомените му го върнаха в България, където някога имаше приятели и малък апартамент близо до центъра на град Русе. Майка му,Лиляна, отдавна бе п ...