Доброто коте
Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели косми” – помисли си, но сърце не и даваше да го прогони.
Рано сутринта в очакването на банален работен ден, някой да се обяснява в любов, а ти да го сриташ си беше гадно.
После се сети и попита продавачката в будката:
- Това да не би да е лошото коте от което се пазят всички? Онова дето съска, дращи и никой не смее да го погали? Сега е в краката ми и се умилква.
Продавачката – дружелюбна жена с бяло лице и черни очи я дари със закачлива усмивка.
- Аааа, вече е добричко. Отсреща затвориха баничарницата, няма кой да го храни и сега много ме обича. Аз му давам гранули, но започна да ми омръзва. Сутрин и вечер тича след мен за безплатна почерпка.
- Сигурна ли си? Да не ме захапе нещо?
- Едва ли ще те нарани. Сигурно е гладно.
Продавачката се засмя. Котето като потвърждение започна да се умилква още по-упорито и тя долови леко мъркане. Явно нямаше опасност.
Надвечер когато се прибираше го видя на спирката. Стоеше до затворената вече баничарница. Гледаше я. Тя също. Засечката им продължи почти минута.
Тя не го повика. То също не дойде. Не можа да разгадае погледа му.
Добро, добро ...ама колко ще е добро? Гледа си единствено интереса. По-добре далеч от такива добри котета или хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
Правила съм експеримент с уличните котки. Ако ги храня много ме "обичат", а като престана започват да бягат от мен и се правят, че не ме познават. Ако ги нахраня пак са "влюбени". С кучетата нямам опит.
