troia (Катя Иванова)
118 3621
Nov 20, 2020, 11:02 PM

Доброто коте 

  Prose » Narratives
430 1 12
1 мин reading

 

    

Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.

„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели косми” – помисли си, но сърце не и даваше да го прогони.

Рано сутринта в очакването на банален работен ден, някой да се обяснява в любов, а ти да го сриташ си беше гадно.

После се сети и попита продавачката в будката:

 

 - Това да не би да е лошото коте от което се пазят всички? Онова дето съска, дращи и никой не смее да го погали? Сега е в краката ми и се умилква.

 

Продавачката –  дружелюбна жена с бяло лице и черни очи я дари със закачлива усмивка.

 

 - Аааа, вече е добричко.  Отсреща затвориха баничарницата, няма кой да го храни и сега много ме обича. Аз му давам гранули, но започна да ми омръзва. Сутрин и вечер тича след мен за безплатна почерпка.

 

 - Сигурна ли си? Да не ме захапе нещо?

 

 - Едва ли ще те нарани. Сигурно е гладно.

 

Продавачката се засмя. Котето като потвърждение започна да се умилква още по-упорито и тя долови леко мъркане. Явно нямаше опасност.

Надвечер когато се прибираше го видя  на спирката. Стоеше до затворената вече баничарница. Гледаше я. Тя също. Засечката им продължи почти минута.

Тя не го повика. То също не дойде. Не можа да разгадае погледа му.

Добро, добро ...ама колко ще е добро? Гледа си единствено  интереса. По-добре далеч от такива добри котета или хора.

© Катя Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей, Миг! Щом твоите любимци предпочитат теб пред храната значи наистина те обичат. Не са сбъркани. Правила съм експеримент с уличните котки. Ако ги храня много ме "обичат", а като престана започват да бягат от мен и се правят, че не ме познават. Ако ги нахраня пак са "влюбени". С кучетата нямам опит.
    Усмихната вечер и на теб! Благодаря, че ми гостува.
  • Моят котарак ако не го на гушкам не иска да яде! Първо яко гушкане после вкусотийки! Явно е любовчия или със сбъркана програма! Всъщност и кучето е така ! Усмих Катя!
  • Благодаря ти, Т.Т!
  • Замислих се за финала...
    Интересен разказ!
  • Здравейте, приятели! Разказчето ми е написано по действителен случай. Уверявам ви котето наистина е проклето. Беше нападнало едно детенце и след това яде бой. Обичам котетата, но и те като хората са с характер, а някои са много инати и отмъстителни. Знам доста такива случаи от стопаните им, които въпреки това си ги обичат, глезят и прощават. Знам, че всеки е възприел написаното според своя житейски опит, така че ви благодаря много за искрените коментари, споделеното и приятелската подкрепа. Не участвах в конкурса, защото мисля, че разказът не отговаря на условията му. Виждам, че на някой не му е харесал, но ще го преживея. Благодаря ви!
  • ц ц ц
    Изядохме дебилното магаре, сега и доброто коте ядем...
    А котките толкова обичат да ги чешат и галят, ако те искат, стават страшно гальовни.
    Пълно е в квартала с котки, и по това се отличават напъдените от дома и истинските улични: уличните имат по-силен инстинкт за съхранение и не се доближават, а живелите в дом са доверчиви и гальовни.
  • Ох, без малко да припадна от финала. Някак си хем има емпатия, топлина и надежда, а изведнъж бам! присъда. Малко тъжно става. Животните се водят по инстинкт и го следват стриктно като устав. Не можем да ги виним за това. Трябва да се живее. Но това, което най-много ме изненада е, че последното изречение, сравнението животно-човек (но с обърнат смисъл), е обидно. Направо си звучи обидно за което и да било животно. Странно, че досега не бях го осъзнавала
    Добро утро от мен!
  • Kirbozhiidar явно има голямо самочувствие на граматик и умник. Очевидно напоследък чете само неща, които не харесва. Не знам защо си го причинява. Хайде да не бъдем толкова крайни в преценката. Заради една техническа грешка и едно членуване.

    Нахраниш ли веднъж бездомно коте, вече имаш свое. От опит го знам. И хора има такива. Даже по-досадни и по-неблагодарни от котките. Едно циганче (Всъщност си беше млад мъж) се беше научило майка ми да го храни. Всеки ден висеше пред вратата. Веднъж намери махна: ,, Само хляб и домати ли..."? А тя го изгони с думите: ,,Аз ли трябва да те храня , бе?! На 80г. с минимална пенсия. Иди работи. И донеси на мен нещо да ям.,, Не дойде повече.
    Котка не можеш да изгониш, след като си я хранил. Търпи на обиди и няма съвест.
  • Както винаги Кате, има смисъл в това, което пишеш. И този смисъл е по-дълбок от уличната локва. "Не можа да разгадае погледа му." Дали котката е разгадала нейния поглед.. При нас няма бездомни кучета и котки. И някой път даже ми е идвало да извикам- абе пуснете ги на свобода животинчетата ... Едно коте се измъква тайно и полека от един дом и понякога ме следва като отивам нанякъде, после се отказва. Не е нито гладно, нито жадно, просто му се играе, скучно му е, разбирам го...като всички други котета и са ги заапартаментили Беше ми интересно да прочета и помисля. Поздрави!
  • Неграмотно и тъпо.
  • Храня две майки от години...Обитават междублоковите пространства на махалата ни.Разбира се, че става въпрос за две породисти писанки,които всяка година имат по няколко рожби.
    Хубаво е, че и други съседи ги обгрижват,иначе едва ли щяха да издържат на моя порцион, защото и няколко бау-бау се препитават край площадката за смет.
    Иначе не съм се замислял чия е изгодата-дали на хората или животните.
  • 😅 Своенравни са котките, за това ги отъждествяват с жените!
Random works
: ??:??