Глава 37
Бях затворила очи, когато Димитър натисна спусъка. Секунда по-късно прозвуча втори изстрел. И после още един. Ужасена, отворих очи и видях, че всъщност Дими стреля във въздуха, а Мая е на колене, с по-бледо от смъртта лице. Тя не беше застреляна. Дими продължи да стреля във въздуха, над главата на жената с червената рокля. Стреляше, с ледено изражение и опасен блясък в сините очи. Накрая, пръстът му натисна спусъка и оръжието само леко щракна. Той отпусна ръката с пистолета покрай тялото си. Мая дишаше накъсано. Томас беше вдигнал глава, стиснал ранената си ръка.
Една сълза се отрони от окото на Мая. Тя изхлипа и се срути на земята, избухна в плач. Томас само гледаше невярващ.
– Анелия, вземи онзи нож – ледено ми каза Дими и посочи към ножа, с който Мая искаше да го изтезава. Той лежеше до тялото ѝ. Бързо се приближих, взех го и отстъпих отново до Димитър. Мая продължаваше да хлипа неудържимо. Сълзи потекоха и от моите очи. – и онзи пистолет също – изкомандва Дими. Наведох се ...