Глава 7
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувствах изнервена и самотна. За Дими нямаше такава дилема…
Но оставаше въпросът, дали Димитър всъщност само се забавлява с мен или онова за сериозното му отношение беше истина. И разбира се фактът, че изобщо не го познавам. Засега може би трябваше да се съсредоточа върху медицината и да оставя чувствата си към Димитър настрани, ако изобщо хората бяха способни да поставят емоции на пауза. Не можех да рискувам той да има повече пристъпи, които най-вероятно са могли да бъдат предотвратени, заради моето привличане към един мъж. В крайна сметка той може би не беше сериозен, нямах идея как би се държал в различни ситуации и трябваше да приложа малко повече мозък.
На сутринта осъзнах, че се бях унесла в ...