Докторът на обувките
Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Разбирам ги аз тези работи. Не случайно се обръщат към мен с думичката майсторе.
Идва ми днес една мацка преди обяд, счупила си токчето. Гледам я през прозореца и разбрах каква е работата още от далече. Клати се като патица, а на всичкото отгоре едва удържа едно куче, което води на къс повод. Немска овчарка, ама истинска, залепила задница към тротоара, с намордник, както изискват от кметството. Потривам доволно ръце още преди да е влязла.
Днес е първи май, какво като е празник, човек винаги може да изпадне в ситуация да му се счупи токчето, или отлепи подметката. Те, днешните фабрични обувки нямат нищо общо с едновременшните ръчно направени – е-хее!
Тя ми обяснява, че токчето ѝ се е счупило пред музея и едва е докуцукала до тук. Добре, че съм работил. Продължава да си бърбори, но аз не я слушам. Хванах обувката и започнах да изучавам характера ѝ. Обръщам я отгоре, отдолу. Леко стъпва. Сводът на крака ѝ не е паднал. Познавам по износването на подметката при възглавничката на ходилото. Отстрана малкият пръст не се е отпечатал на кожата. Прибраното ходило означава подреден човек. Човек, който знае какво иска от живота и го получава. Я да видя – а-хаа! Подметката ми говори, като дланта на врачка. Всичко е изписано там. Тази жена все още търси човека до нея. Ето, тук на бомбето няма одраскано. Ако е влюбена, ще ходи и ще подритва всичко каквото срещне пред нея. Върхът на подметката не е износен, това доказва, че няма приятел. Тя търси строен мъж, кестеняв, с добри кафяви очи и благ характер. Нейният характер е малко опърничав и само с такъв човек ще се спогоди. Щом подметката не е износена отпред на върха, значи още не го е намерила. Защото ако е, когато се повдига на пръсти да го целува ( я каква е нисичка), подметката отпред ще се изтърка.
Големи мераци има тази жена. Странично подметката и от двата краища е износена. Със сигурност върти обръч. Без да я погледна знам, че кръстчето с две ръце мога да го обхвана. Като гледам токчето как е изтрито, въртяла е крак наляво, надясно, разбирам, че е романтична. Не искам да я поглеждам в очите, обувките ми говорят повече от тях. Все чака хубавото да дойде, а то все не идва. Познах по надлъжните черти на подметките. Когато седи в парка на пейка, си клати краката в очакване и те трият по камъчетата на алеята.
Докато ѝ опознах характера, поправих обувката. И такива работи се случват на първи май. Ако ме няма мен, докторът на обувките, апропо, на човешките души, така ще си ходите куцукайки по улиците.
Не ме питайте нищо повече. Елате при мен и ще ви гледам на обувки.
Се ла ви!... Така казват французите.
Автор: Георги Стойков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стойков Всички права запазени
