Дом-монета
Дом-монета
23:15 часа ...
Ези:
Луната погледна иззад пердето...
Тя пак седи мълчешком в хола. Телевизорът я гледа. Масата е празна. Полилеят виси над жената, която изглежда безлична, без грим, без прическа, без емоции, без нищо...
Едно нищо – глухо и сляпо за красотата на нощта.
Алкохолът си отваря шумно вратата. Никотинова кашлица цепи антрето.
Брутално хлопване на врата.
Децата се сгушват в юрганчетата и запушват ушичките си с ръце. Страхът ги тресе силно и не могат да укротят тракането на зъбките си. Отправят молитви към Господ, тази нощ да няма крясъци и удари.
Тя става. Сред тишина и мрак отива в кухнята. Той идва там. Прозорецът не трябва да се отваря, за да не излезе нищо извън белите стени на “образцовия дом“. Алкохолът гледа с мътен поглед в какво е превърнал за седем години невероятно красивата роза. В едно нищо!
Отива до нея, хваща я за косата. Обръща я с гръб и я взема на сила, без да използва сила.
Безизразният ѝ поглед гледа към излъсканата до блясък мивка.
Той свършва и тътрейки крака отива в спалнята. Тя безмълвно влачи крака към банята. Дечицата се ослушват и успокоени от тишината, заспиват.
07:15 часа...
Тура:
Слънцето надникна иззад бялото тюлено перде и се усмихва на красивата двойка, която пак пие кафе в кухнята. Мъжът е облечен в стилен и скъп костюм, жената – в семпла черна рокля, а на шията ѝ се откроява изящно колие.
Ето ги децата – бодри и усмихнати, дават сутрешна целувка на родителите си.
Слънцето обича и гали всичко, но щом срещне Луната – изгаря я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Розалина Ружина Всички права запазени
