Дом на злото 2
Произведение от няколко части към първа част
3. Тишина и прииждащ мрак
Нямаше спомени почти, как успя да не й позволи да отиде на мястото, където, вече бе му ясно, огънят поглъщаше целия й досегашен живот. Всичките му инстинкти подсказваха едно - отиде ли там, щеше да загуби и този, пред себе си. Каквото и да ставаше в този град, то бе набрало сила и мощ, а целта, доколкото схващаше, имаше неговите пръстови отпечатъци. И както бе споменала младата жена, щеше да унищожи всичко и всеки, осмелил се да попречи в тази мисия!
За съжаление единственият му останал източник на информация бе изпаднал в ступор, а той дори и името й не знаеше...
Другото нещо, което го притесняваше дори и още повече бе, че бягайки инстиктивно в посока, противоположна на заплахата, сега и двамата бяха в зоната на Западния парк, точно мястото, където не трябваше да са...
А сенките на прииждащата нощ вече обсебваха и без това, тъмните му и мрачни гъсталаци. А дали сред тях нямаше и други сенки, далеч по-смъртоносни от останалите?...
Ако искаше да оцелеят и двамата, време бе да направи нещо?
- Как ти е името - закъснелият въпрос прозвуча, като изтрел от пушка в неестествената тишина, спуснала се с настъпващия мрак. Нямаше полъх на вятър, нито птича песен - сякаш това не бе гора, а част от гробище... и то такава, намираща се от долната страна на тревата...
- Защо се случва това - въпросът този път не бе отправен конкретно към нея, но...
- Мел, наричай ме просто, Мел - думите прошумоляха подобно на стъпко от кошута, по мъха на забравили и раждането си, древни каменни руини - просто ми казвай Мел...
15.05.2025.
___
Следва продължение.
_____
4. Черни сенки, пълен мрак
Нямаше време да реагира на думите й, всъщност, нямаше време изобщо за приказки - някои от сенките не бяха само сенки. Които и да бяха те, в момента идваха. Групата им, подобно вълча глутница, беше на не повече от 250 метра от тях... и приближаваха...
Направи му впечатление, че дори и не правеха опити да се скрият, освен това, ако не разполагаха с умения, извън нормалните човешки такива, бе сигурен, че знаеха, че са тук, но не и къде точно. Разполагаха ли обаче с такива... вече бяха мъртви, само където дишаха все още...
С усилие на волята изгони паниката от мислите си и включи логиката. Тогава какво целяха с това нагло поведение?
Приликата им с ловуващи хищници го насочи към отговора - целта бе плячката да побягне в сляп ужас и тогава...
Значи имаше и още!
Тези бяха гоначите, а другите, добре скрити в мрака, дебнеха от засада.
Ем задиша учестено и той усети, че и тя е видяла ловците. Силните му ръце я хванаха точно, когато щеше панически да избяга.
- Те точно това искат! Ако искаме да видим зората, имаме само една възможност...
15.04.2025./16.04.2025.
___
Следва продължение.
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
