Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - четири часа и половина до влизане в клас. Обичаше да си е у дома, преди ремонта, за който настоя приятелят на майка му. Изцяло обновиха къщата. Стана луксозна и удобна, но не го радваше. Беше му чужда, може би, защото заличиха всичко от времето на баща му. Новото училище обаче харесваше. Големи притеснения изживя, дали и там ще го подиграват за килограмите и ученето. Знаеше, че все някак може да отслабне, но от „зубрач“, нямаше как да се отърве. Уроците, които им преподаваха, според него бяха елементарни и ги запомняше още в клас. Интересуваше се от всичко и четеше много. Още след първата седмица в испанската езикова гимназия се успокои - теглото му не вълнуваше никого.
На спирката нямаше н ...