zelena (Силвия Райчева) 10 януари 2019 г., 12:55 ч.

Домашното 

146 3 11

 

Домашното

Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.

  • Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.

Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.

Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - четири часа и половина до влизане в клас. Обичаше да си е у дома, преди ремонта, за който настоя приятелят на майка му. Изцяло обновиха къщата. Стана луксозна и удобна, но не го радваше. Беше му чужда, може би, защото заличиха всичко от времето на баща му. Новото училище обаче харесваше. Големи притеснения изживя, дали и там ще го подиграват за килограмите и ученето. Знаеше, че все някак може да отслабне, но от „зубрач“, нямаше как да се отърве. Уроците, които им преподаваха, според него бяха елементарни и ги запомняше още в клас. Интересуваше се от всичко и четеше много. Още след  първата седмица в  испанската езикова гимназия се успокои - теглото му не вълнуваше никого.

      На спирката нямаше никой. Живееше във вилна зона и беше нормално по това време на деня да е пусто. Седна на пейката и се загледа в дървото-дом на кълвача - Червеноглавчо го нямаше. Въздъхна примирено.  Виктор нямаше обяснение, но всеки път когато видеше кълвача, тати се обаждаше. Баща му го забеляза когато се връщаха от последната им разходка до плажа. На следващият ден тръгна за Испания.  Бързо се промени всичко след тръгването му. Минаха три години. „Толкова малка цифра, а думата след нея как разтяга времето! – помисли си Виктор.

Сложи раницата на пейката и я отвори. Реши набързо задачите по алгебра. Прегледа урока по история и отвори тетрадката по литература. Темата беше „Мечтата“. Още в училище си помисли, че ще пише домашното тук, срещу дървото на Червеноглавчо. Чу приближаването на автобуса, но имаше достатъчно време за да пропусне и следващият и по-следващият. Поглади листа, можеше да изпише десет страници за мечтата си, но реши да я побере в три. Усмихна се и започна…

Мечтата! Тя е като локомотив на дълга, много дълга влакова композиция, отправила се към бъдещето. Но за да те отведе там, са нужни умения, упорство и търпение. Полагам ги и вярвам, че още преди да изтече тази година ще бъда в Испания.

Трак, трак, трак. Трак, трак, трак, трак…

Вдигна поглед. Червеноглавчо усърдно дълбаеше дървото. Грейна лицето на Виктор и в същия момент, телефона му звънна.

  • Тате!

Да, втора смяна съм, но тръгнах по-рано и знаеш ли, Червеноглавчо е тук, толкова отдавна не бях го виждал.

  • Какво? О… - посърна, погледа угасна.

  • С нея ли заминаваш?

  • Е, щом мислиш, че в Америка ще печелиш повече.

  • Значи и тази година няма да се видим?!

  • Разбирам. Успех, тате!

Очите му се насълзиха. Усети същото гадно чувство, което го обзе, когато майка му го запозна с приятеля си. Но тогава, тогава имаше баща си. „Вече съм сам, изоставен и предаден. А мечтата ми - няма мечта.“

Поредният автобус мина. Погледна часовника си, ако пропусне и следващият, щеше да закъснее за часа по литература. Литература. Домашното. Погледна написаното, стори му се нелепо и глупаво. Скъса листа и написа:

Чуплива е мечтата, когато следва някого. А кълвачът е просто кълвач, дълбаещ дървото си.

Затвори тетрадката, прибра я и стана от пейката. Качи се в автобуса. Неусетно го завладя мисълта: Дали да не наблегна на английския? Кой знае, догодина може да отлетя за Щатите.

Отвори домашното, скъса листа и написа: Мечтите са живи! Понякога им обръщаме гръб. Друг път се отдалечават, за да ни научат да ги свързваме само със себе си. Няма лесна мечта, ако е такава, то е просто желание.  Постоянство и търпение - двигателят на локомотив, водещ към бъдещето, към гара „Мечта“.

© Силвия Райчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • zelena (Силвия Райчева) Благодаря ви!
  • perperikon (Пер Перикон) Здравейте! Произведението не отговаря на условието на конкурса за дължина. То надвишава допустимите 1800 знака. Моля, редактирайте го до позволените 1800 знака или в противен случай, като модератор на предизвикателството, ще се наложи да го декласирам.
  • Харпун (Костадин Шимов) Дано се збъднат мечтите на Виктор,много ми харесват разказите тиСилвия.Глас от мен.Поздрав и успех.
  • линасветлана (Лина - Светлана) Винаги ми е приятно да се срещам с твоите герои. Поздравления, Силвия! Глас от мен! Успех!
  • zelena (Силвия Райчева) Благодаря ви!
    Към Пер Перикон: Еха... само 618 думи и толкова много знаци
  • Жулли (Юлия Димитрова) Трудно е да надникнеш в душата на дете!
    "Мечтите са живи! … Друг път се отдалечават, за да ни научат да ги свързваме само със себе си." Благодаря, Силве!
  • misha_sll (Славея Лунова) Прекрасно и вдъхновяващо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) За да превърнем една мечта в реалност наистина се изисква време,воля и търпение!
    Харесва ми!
    Успех, Силвия!
  • Plevel (Силвия Илиева) Много топло ми беше тук. Благодаря.
  • perperikon (Пер Перикон) 3625>1800
  • ДидиГенова (Диди Генова) Стъпките на родителите винаги влияят на мечтите на едно дете, но не могат да ги определят... Хубав размисъл, в един, за съжаление, все по-актулен социален контекст. Успех!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.